Производство по чл. 288 ГПК.

И. С. Д. от[населено място] е подал касационна жалба против решение на Кърджалийския окръжен съд по гр. д. № 58/2010 г., приложил изложение на основания за допускане на касационно обжалване и решения на различни съдилища.

Ответницата по жалбата, ищца по делото, А. В. Л. от[населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и моли искането да се остави без уважение.

След проверка, касационният съд установи следното:

Делото е образувано по иск на А. Л. срещу И. Д. за сумата 8000 евро, дадено от нея капаро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и за сумата 718.14 лв. лихва за забава върху сумата 8000 евро, представляваща вреди от неизпълнен договор от страна на ответника. Кърджалийският районен съд е отхвърлил иска с решение от 21. 12. 2000 г. по гр. д. № 868/2009 г., което е отменено от Кърджалийският окръжен съд. Същият съд с решение от 14. 4. 2010 г. по гр. д. № 58/2010 г. е осъдил И. Д. да заплати на А. Л. сумата 8000 евро, представляваща дадена на отпаднало основание по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, със законната лихва от предявяване на иска на 16. 7. 2009 г., да й заплати сумата 610.20 лв. лихва за забава на плащането на главницата, както и сумата 1635.18 лв. разноски по делото. Въззивният съд е приел, че ответникът по иска Д. е нарушил клаузите по предварителния договор, сключен между страните на 11. 6. 2008 г., тъй-като жилището, обект на предварителния договор е със светла височина 2.23 м., при нормативни изисквания за светла височина на помещенията от 2.60 м.. Посоченото отклонение от строителните правила, съдът е квалифицирал като неизпълнение на договора от Д., което е породило правото на ищцата Л. да прекрати предварителния договор, а от това е последвало задължението на Д. да върне даденото от ищцата капаро от 8000 евро, съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Искането на жалбоподателя за допускане на касация на въззивното решение е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – произнасянето на окръжния съд относно неизпълнение, допуснато от страна по предварителен договор, е произнасяне по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. От приложените решения на други съдилища – решение № 286 по гр. д. № 146/1985 г. на ВС, решение № 1181 по гр. д. № 511/1999 г. на ВКС и решение № 166 по гр. д. № 687/2002 г. на ВКС, следва, че общият принцип за неизпълнение на договор, възприеман от съдилищата, се основава на клаузите на договора и преценката дали неизпълнението се дължи на причина за която, длъжникът отговаря. По настоящото дело, ищцата се е позовала и въззивният съд е приел, че неизпълнението на договора от страна на ответника Д. се изразява в нарушение на законовите изисквания за светла височина на жилището, обект на договаряне между страните. Тъй-като сключеният от тях предварителен договор от 11.6. 2008 г. има силата на закон – чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, следва, че конкретното договаряне, в качеството му на специална норма, изчерпва обхвата на техните права и задължения. При това положение, разрешаването на въпроса за твърдяното от ищцата, неизпълнение на предварителния договор от страна на ответника по иска Д., следва да се ограничи до преценката за изпълнение на задълженията му, конкретизирани в т. 1, т. 4 и т. 5 от предварителния договор. Съгласно т. 1 от договора, Д. дължи изпълнение на строителни и довършителни работи съгласно одобрен инвестиционен проект, съгласно т. 4 - строителните и довършителните работи са описани конкретно, а съгласно т. 5 от договора е предвидена възможност за купувача /ищцата Л./ да променя разположението на вътрешни преградни стени и да извършва вътрешни преустройства, без конфликт с носещите конструкции. По делото е приложен като доказателство акт за узаконяване № 41/21. 5. 1996 г. на [община], от който следва, че към тази дата, жилищната сграда, в партера на която се намира процесното жилище, е била изградена на четири жилищни етажа. Същото обстоятелство е удостоверено и в нот. акт № 32/22. 1. 2008 г. на нотариус К. Д., по силата на който И. Д. е придобил цялата сграда. Решаващият въззивен съд не се е произнесъл в рамките на конкретната договореност между страните – изпълнение на изрично посочените работи, съгласно инвестиционния проект и недопустимост на преустройства, засягащи носещите конструкции, с което е допуснал противоречиво разрешаване на въпроса за неизпълнение на договор спрямо разрешенията, дадени от други съдилища.

По изложените съображения Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 14. 4. 2010 г. по гр. д. № 58/2010 г. на Кърджалийския окръжен съд.

УКАЗВА на жалбоподателя И. Д. да внесе сумата 363 /триста шестдесет и три/ лева държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба.

Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: