О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1215

гр.София, 22.11.2010 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

седемнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 1700/ 2010 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по искане на Б. З. Т. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 72 от 06.04.2010 г. по гр. д.№ 969/ 2010 г. С посоченото решение е обезсилено решение на Благоевградски районен съд по гр. д.№ 1948/ 2007 г. в частта, в която е отхвърлен предявения от жалбоподателката против Г. Р. Т. иск по чл. 28 ал. 3 от СК от 1985 г отм. за определяне на по-голям дял от съпружеската имуществена общност (СИО) между двамата след прекратяването й. Със същото решение въззивният съд потвърдил решението на районния в частта, в която е отхвърлен предявения от Б. Т. против Г. Т. иск по чл. 26 ал. 2 от СК от 1985 г отм. за прекратяване на СИО между тях по време на брака поради важни причини.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от ГПК. Формулиран е материалноправният въпрос дали изброяването на важните причини за прекратяване на брака по ППВС № 5 от 1972 г. е изчерпателно и дали сред тези причини може да бъде застрашаването на интересите на другия съпруг, когато от бака няма ненавършили пълнолетие деца. Според касатора отговорът на въззивния съд по този въпрос противоречи на задължителното тълкуване,...