О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3436
гр. София, 17.12.2024г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на единадесети декември, две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. Х.
ИВАНКА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 2629/2024 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. К., чрез процесуален представител, против Решение № 178 от 19.06.2024 г. по в. т. д. № 282/2024 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 149 от 03.04.2024 г. по т. д. № 76/2022г. на Варненски окръжен съд. С посоченото решение е оставена без уважение молба вх.№ 4282/16.02.2024г., подадена от К. А. К., в качеството му на кредитор и съдружник в „К. В. ООД в несъстоятелност, с която е направено искане за възобновяване на производството по търговско дело № 76/2022г. по описа на Окръжен съд – Варна на основание чл.632, ал.2 от ТЗ.
В касационната жалба се твърди, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл.281,т.3 ГПК. Наред с възражение за недопустимост на въззивното решение, касаторът възразява срещу приетата от въззивния съд неоснователност на поддържания във въззивната жалба довод, че на подалия молбата по чл.632, ал.2 ТЗ кредитор следва да бъдат дадени нови указания и срок за предплащане на разноските. Изразено е несъгласие и с извода на съда за това, че молителят не е установил наличие на достатъчно имущество на дружеството - длъжник за покриване на разноските за продължаване на производството по несъстоятелност.
Като значими за изхода на спора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:
1. Как следва да процедира съдът по несъстоятелност при подадена молба за възобновяване на производството по несъстоятелност?;
2. Обстоятелството, че в предходен момент началните разноски са били определени по размер, освобождава ли съдът по несъстоятелност от задължението да посочи изрично каква е сумата, подлежаща на предплащане с оглед искането за възобновяване на производството?
Касаторът се позовава на хипотезата на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК, обоснована с твърдението, че атакуваният акт е постановен в противоречие на практика на ВКС, обективирана в решения по: т. д. № 1489/2019г. на ІІ т. о.; т. д. № 59/ 2011г. на ІІ т. о.; т. д. № 149/2012г. на І т. о.; т. д. № 512/2012г. на ІІ т. о.; т. д. № 1117/2011г. на ІІ т. о. и т. д. № 1068/2011г. на ІІ т. о.
Ответникът „К. В. ООД/н/ не представя отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, след собствен анализ на представените по делото доказателства, въззивният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Молбата за възобновяване на производството е постъпила в законовия преклузивен срок; Същата изхожда от съдружник в дружеството - длъжник, имащ качество на кредитор на същото; Изложените в молбата по чл.632, ал.2 ТЗ предпоставки за възобновяване на производството са наличие на дълготрайни материални активи, съответно описани, чието осребряване може да покрие задълженията на дружеството.
Позовавайки се на разпоредбата на чл.632, ал.2 ТЗ, съставът на АС-Варна е акцентирал, че посочените в същата законови предпоставки за възобновяване на спряното производство – удостоверяване от молителя, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на разноските по чл. 629б ТЗ, са предвидени алтернативно и че наличието на една от тях е достатъчно за възобновяване на производството.
Според съда, имуществото на длъжника е достатъчно, когато е налично и може бързо да се реализира, съответно да се превърне в парични средства, без необходимост от правене на разноски, за да послужи за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност. След подробно обсъждане на описаното от молителя имущество в горепосочения аспект решаващият съд е приел, че същото не може да обезпечи текущото разплащане на разноски за производството, съгласно чл.661, ал.3 ТЗ и чл.639, ал.1 ТЗ.
За недоказана е приета и втората предпоставка на чл.632, ал.2 ТЗ поради непредставяне на доказателства за внасяне на определените от съда по несъстоятелността разноски, нито молителят е изразил готовност да ги авансира. По съображения, че касае основателността на молбата, съдът е посочил, че не е длъжен да указва на страната и да я кани всеки път /да предоставя нов срок/ да внесе сумите.
С тези съображения и поради съвпадане на правните изводи, въззивният съд е потвърдил обжалваното решение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е възражението за недопустимост на въззивното решение, обосновано с обстоятелството, че в състава на въззивния съд като съдия – докладчик е участвала съдия Д. П., постановила решението на първоинстанционния съд, с което е открито производството по несъстоятелност на „Камстрой-Варна“ООД и същото е спряно на основание чл. 632, ал.1, изр. първо ТЗ. Очевидно касаторът се позовава на предвиденото в чл.22, ал.1,т.5 ГПК основание за отвод, доколкото твърди постановяването от един и същ съдия на решение като първа инстанция и като докладчик във въззивен състав, постановил решение по същото дело. Решенията по чл.632, ал.1 ТЗ и по чл.632, ал.2 ТЗ са с различен предмет, постановяват се в отделни фази на производството по несъстоятелност, поради което не е налице хипотезата на участие на съдията при решаване на делото в друга инстанция, съгласно правилото на чл.22, ал.1,т.5, предл. първо ГПК.
Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правните въпроси трябва да са от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.
И двата въпроса от изложението са относими към извода за недоказаност на втората предпоставка на чл.632, ал.2, изр. второ ТЗ за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, обусловен от приетата от въззивния съд неоснователност на довода на молителя К. К., че съдът е следвало да му укаже сумата за предплащане на началните разноски, като даде срок за изпълнение. Начинът, по който въпросите са формулирани и обосновани, не съответства на решаващия за приетата неоснователност на молбата по чл.632, ал.2 ТЗ в тази част мотив за липсата на изразена от молителя готовност да авансира определените от съда по несъстоятелността разноски. Във въззивния акт изрично е посочено, че изложените в молбата по чл.632, ал.2 ТЗ предпоставки за възобновяване на производството са наличие на дълготрайни материални активи, чието осребряване може да покрие задълженията на дружеството. Следователно, в преклузивния едногодишен срок липсва позоваване от страна на молителя на втората предпоспоставка за целяното с молбата възобновяване на производството по несъстоятелност. Макар и при наличието на известно противоречие в мотивите към обжалваното решение при приемането, че „молителят се е позовал именно на тази материална предпоставка за възобновяване като не е изразил готовността си да авансира средства за посрещане на началните разноски съгл. чл.629б ТЗ“, предвид останалите съображения, ясна е волята на въззивния съд, че съдът ще е надлежно сезиран, ако в преклузивния едногодишен срок молителят е изразил готовност да авансира необходимата сума за предплащане на началните разноски /с което на практика се обективира позоваването на втората предпоставка на чл.632, ал.2 ТЗ/ , което в случая не е налице. Срещу този извод на съда липсва касационен довод и кореспондиращ на него правен въпрос. Следователно, въпросите не удовлетворяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК съгласно задължителните указания на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не изхождат от решаващ за изхода на спора извод на съда. Независимо от това, следва да се отбележи, че не се установява и допълнителният критерий за искания достъп до касационно обжалване. При обосноване на специфичното основание касаторът се позовава на практика на ВКС, при интерпретирането на която обаче пропуска факта, че за разлика от приетото в посочените решения, в настоящия случай не се установява заявена от молителя в преклузивния срок готовност да авансира необходимата сума за предплащане на началните разноски, само в който случай практиката е извела задължение на съда да дава указания за размера на сумата и срок за внасянето й.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 178 от 19.06.2024 г. по в. т. д. № 282/2024 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.