Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение от 15.06.2011 г. по гр. д. № 3747/2008 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 11.06.2008 г. по гр. д. № 15370/06 г., с което са отхвърлени субективно съединените искове с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявени от П. С. Г., С. Н. Х., М. К. П., Н. Е. Н., И. С. И., Е. С. И., А. И. С., В. И. Н., А. П. А., Е. П. П., Ц. П. П., заместена в процеса на основание чл. 120 ГПК отм. от Т. Й. С., В. А. А., И. Н. А. и Ц. Н. С. против Й. И. С. за собственост на нива от 3.6 дка в землището на Д., [населено място], м. ” И.”, съставляваща имот пл.№. .. по плана на [населено място] от. ... г.

В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от ищците. Изложени са доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.

Формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси, които според касаторите са обусловили изхода на спора, са следните: 1/ дали въззивният съд, като е сезиран с въззивна жалба, в която са изложени оплаквания за непроизнасяне по едно от двете съединени пред първата инстанция дела, следва в решението си да разгледа и да се произнесе по предявения, но неразгледан от първата инстанция иск; 2/ при неразглеждане от първата инстанция на приет за разглеждане иск, за което въззивният съд е сезиран с въззивна жалба, следва ли въззивният съд да се произнесе по съществото на неразгледания иск, като измени решението на районния съд или следва да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по всички предявени искове и за обезпечаване гарантираното от Конституцията и Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи право на страните на справедлив процес, както и триинстанционност; 3/следва ли съдът, след като установи кръгът на заинтересованите от делото лица, за които решението ще има сила, да конституира същите като страни по делото; 4/ когато ответникът противопостави по предявения против него иск административен акт, чиято законосъобразност е оспорена от ищците, трябва ли съдът да изследва въпроса за неговата законосъобразност; 5/ при предявяване на установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ имат ли правно значение колебанията относно местоположението на спорния имот. Считат, че първите четири въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а последният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.

Ответникът по касация Й. И. С. е подал възражение против касационната жалба, в което изразява становище, че същата не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

П. С. Г. е предявила против Й. И. С. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, за установяване / след уточнението на исковата молба/, че 1/5 ид. част от нива с площ 3.600 дка в землището на Д., [населено място], м. ”И.”, съставляваща имот пл.№. .., кад - лист №.... по плана на [населено място] от. ... г., към момента на образуване на ТКЗС е била нейна собственост в качеството й на наследник на С. И. В.. По тази искова молба е било образувано гр. д. № 8436/06 г. по описа на Софийски районен съд.

С молба от 04.07.2006 г. по гр. д. № 8436/2006 г. И. С. И., Е. С. И., С. Н. Х., А. И. С., В. И. Н., А. П. А., Е. П. П., Ц. П. П., В. А. А., И. Н. А., Ц. Н. С., М. К. П. и Н. Е. Н. са поискали да бъдат конституирани като ищци по същото дело, като са заявили че се присъединяват към подадената от П. С. Г. против Й. И. С. искова молба. С разпореждане от 07.07.2006 г. по гр. д. № 8436/06 г. на Софийски районен съд тази молба е оставена без уважение, но е разпоредено по нея да бъде образувано самостоятелно дело. Така е образувано гр. д. № 15 370/06 г. по описа на Софийски градски съд.

С определение от 31.05.2007 г., на основание чл. 123 ГПК отм. съдът е съединил двете дела за съвместно разглеждане, като е постановил производството по тях да се води под номера на гр. д. № 15 370/06 г.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, ищците по делото са наследници на С. И. В., починал на 09.06.1958 г. С решение № 8955 от 10.01.2005 г. на Общинска служба по земеделие и гори, община “О.”, [населено място], е било признато правото на собственост на наследниците на С. И. В. върху нива от 3.6 дка в м.”И.”, съставляващ имот пл.№. .., кад. лист №. ... от кадастрален план, изработен през. .. г., но комисията отказала възстановяването на имота по съображения, че същият е възстановен на наследниците на И. С. А..

Ответникът Й. И. С. е наследник на И. С. А., поч. през 1989 г. С решение № 865 от 03.10.1994 г. на Поземлена комисия София е възстановено във възстановими стари реални граници правото на собственост на наследници на И. А. върху нива от 4.1 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], м. ”С.”, съставляваща имот. .., кад. лист 617 по кадастрален план от. ... г.

За да намери за неоснователен предявеният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел, че не е установено възстановеният на ответника земеделски имот да е идентичен нивата от 3.2 дка в м. ”В.”, придобита от наследодателя на ищците по давност и описана в нотариален акт №. .. от. ....г., на който те са основали правата си. След преценка на събраните по делото доказателства е достигнал до извод, че двете страни по делото са заявили за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ различни имоти, които не съвпадат по местности и по площ. В подаденото от една от наследниците на С. В. заявление фигурира нива с площ 3.6 дка в м.”И.”, но не е заявена за възстановяване нива от 3.2 дка в м.”В.”. От своя страна ответникът е представил доказателства /нотариален акт №..., т.І, дело №. ../.... г. и протокол от. ... г. по гр. д. № 419/1934 г. на Софийски околийски съд/, с които установява, че наследодателят му И. С. А. е бил собственик на нива от 4.5 дка в землището на [населено място], м.” С.”, като същата площ и местност са посочени и в решението на ПК, с което е възстановено правото на собственост на наследници на И. А.. Съдът е посочил, че в разписния лист към кадастралния план от. ... г. за имот пл.№... няма посочен собственик, а вещите лица от назначените по делото съдебно - технически експертизи не са установили този имот да е идентичен с имота по п. 5 от нотариален акт №. ../.... г. По тези съображения е отхвърлил иска.

Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по формулираните в п. 1 и 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси. Твърдението на касаторите, че наред с исковете по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, са предявили и иск за прогласяване нищожност на решение № 865 от 03.10.1994 г. на ПК - Д., по който съдът в двете инстанции не се е произнесъл, не се оправдава от фактическа страна. При внимателен прочит на исковата молба, подадена от П. С. Г., по която е образувано гр. д. № 8436/06 г. на Софийски районен съд, както и на уточняващата молба от 05.07.2006 г./ л. 31 от делото/ не се установява да е предявен друг иск, освен този по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ – няма изложени твърдения и заявен петитум за прогласяване нищожност на посоченото решение на ПК. Поради това въпросите как следва да процедира въззивният съд, ако във въззивната жалба е направено и оплакване за непроизнасяне от страна на първоинстанционния съд по някой от обективно съединените искове, не е относим към настоящото дело и не може да обоснове допускане на касационно обжалване.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроса следва ли съдът, след като установи кръгът на заинтересованите от делото лица, за които решението ще има сила, да конституира същите като страни по делото / п. 3 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/. Отговор на този въпрос е даден в т.ІІІ от ТР № 1 по гр. д. № 11/ 97 г. на ОСГК на ВКС. В него е прието, че в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ наследниците са обикновени другари и участието на всички не е задължително. Посочено е, че извън общия факт – този на притежание на земеделската земя от техния наследодател към момента на образуване на ТКЗС, който се установява еднакво и ползва всички наследници, тяхното правно положение може да бъде различно, което и обуславя тяхната процесуална самостоятелност. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с цитираната задължителна съдебна практика.

Въпросът когато ответникът противопостави по предявения против него иск административен акт, чиято законосъобразност е оспорена от ищците, трябва ли съдът да изследва въпроса за законосъобразността на този акт, не е от значение за изхода на делото и поради това не осъществява общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ има за предмет установяване принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи към момента на образуване на ТКЗС. Влязлото в сила съдебно решение, с което този иск се уважава, е задължително за общинските служби по земеделие/ поземлените комисии/, които въз основа на него следва да постановят решение, с което възстановяват имота на лицето, чието право на собственост е било признато. Както е посочено в ТР № 1/ 97 г. на ОСГК на ВКС, правен интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е налице в случаите на висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците по чл. 10б ЗСПЗЗ. Следователно, постановеният от общинската служба по земеделие административния акт за възстановяване на собствеността върху земеделска земя в полза на едно лице, от който се е породил спорът за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е обуславящ, а е обусловен от изхода на този установителен иск, т. е. разрешаването на спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е зависимост от произнасянето по законосъобразността на решението на общинската служба по земеделие.

За да обосноват разрешаване в противоречие с практиката на ВКС на последния поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос - дали при предявяване на установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ имат правно значение колебанията относно местоположението на спорния имот, касаторите се позовават на решение № 876 от 16.10.2008 г. по гр. д. № 4017/08 г. на ІІІ г. о. Същото е постановено по реда на ГПК отм., не съставлява задължителна практика и следва да се преценява с оглед основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Приетото в мотивите на това решение, че са без правна стойност евентуалните колебания относно местонахождението на спорните имоти, е с оглед спецификата на конкретния правен спор, който е бил за това дали заявеният за възстановяване земеделски имот е бил собственост на общия на страните наследодател или на неговите синове, които са го внесли в ТКЗС, докато по настоящото дело страните нямат общ наследодател, заявили са за възстановяване различни имоти, но спорят за точното им местоположение. Поради това цитираното решение, макар и постановено по иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, не може да обоснове извод за противоречиво правен въпрос, а оттук - и за наличие на основание за допускане на касациионно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като е постановено при различна фактическа обстановка.

По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 15.06.2011 г. по гр. д. № 3747/2008 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: