ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5703

гр. София, 06 декември 2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

изслуша докладваното от съдията Д. К. гр. дело № 1058/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№ 8 от 02.01.2024 г., подадена от Е. А. Ш. срещу решение № 268 от 13.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 381/2023 г. на Окръжен съд – Смолян, с което е потвърдено решение № 62 от 30.05.2023 г. по гр. д № 69/2022 г. на Районен съд – Мадан. С последното е отхвърлен искът на Е. Ш. против С. Б. и М. Б. за прогласяване нищожността на саморъчно завещание, извършено от А. К. на 23.04.2012 г.; отхвърлен е искът на Е. Ш. против М. Б. за намаляване на завещателното разпореждане, извършено в негова полза; постановено е С. Б. да задържи завещания й недвижим имот като същата е осъдена да заплати на Е. Ш. сумата 305,74 лева за възстановяване запазената част на последната от наследството на А. К.

Касаторката твърди нарушения на процесуалния и материалния закон, допуснати от съда, както и необоснованост. Сочи, че в нарушение на материалния закон е приета действителност на процесното завещание, за което твърди, че датата е положена след подписа. Счита, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд е отказал допускането на нова допълнителна експертиза като е основал изводите си на оспорено и непроверено чрез нова експертиза заключение.

Касаторката счита, че сумата 305,74 лева не е достатъчна за възстановяване запазената й част от наследството на нейния баща, която е накърнена с 6693,50 лева. Сочи, че въззивният съд не е включил в наследствената маса всички притежавани от А. К. имоти, което довело до погрешно определяне на запазената й част.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната му част е очевидно неправилно – съдът възстановил 1/8 идеална част от половината апартамент и допуснал делба на целия апартамент при квота за ищеца 1/8 идеална част, което не отговаря на възстановената му 1/16 част от целия апартамент. На очевидна неправилност касаторът се позовава и поради липсата на достатъчна индивидуализация на имота, както и липсата на мотиви при определяне на обезщетение за ползване на делбения имот. Формулирани са следните въпроси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК:

1. Действително ли е саморъчно завещание, в което датата е поставена след подписа на завещателя? Сочи се противоречие с разрешението, дадено по този въпрос в решение № 65 от 21.03.2013 г. по гр. д. № 906/2012 г. на II г. о. на ВКС; определение № 235 от 15.04.2014 г. по гр. д. № 6706/2013 г. на ВКС и решение № 398 от 16.01.2013 г. по гр. д. № 992/2011 г. на ВКС, а ако такова противоречие не се приеме, касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

2. Може ли въззивният съд да откаже назначаване на нова експертиза, с която делото ще се изясни от фактическа страна? Сочи се противоречие с определение № 1340 от 28.11.2012 г. по гр. д. № 891/2012 г. на ВКС; решение № 695 от 02.10.2009 г. по гр. д. № 1193/2008 г. на ВКС и определение № 443 от 07.10.2019 г. по гр. д. № 1901/2019 г. на ВКС, I г. о.

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност при формирането на наследствената маса като сочи, че в нея не са включени стойностите на всички имоти, които съдът е приел, че съставляват наследствената маса, по-конкретно не са включени стойностите на жилищната сграда и сградата на груб строеж, намиращи се в притежаваното от наследодателя дворно място. Противоречието между установената фактическа обстановка и формираните правни изводи съставлявало очевидна неправилност.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация изразяват чрез адв.В. Р. становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по изложените в отговора съображения.

Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна. Тя е против въззивно решение, което подлежи на обжалване. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът на Е. Ш. против С. Б. и М. Б. за прогласяване нищожността на саморъчно завещание, извършено от А. К. на 23.04.2012 г.; отхвърлен е искът на Е. Ш. против М. Б. за намаляване на завещателното разпореждане, извършено в негова полза; постановено е С. Б. да задържи завещания й недвижим имот като същата е осъдена да заплати на Е. Ш. сумата 305,74 лева за възстановяване запазената част на последната от наследството на А. К.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че със саморъчно завещание от 23.04.2012 г. наследодателят А. М. К. е изразил волята си за подялба на неговото имущество след смъртта му. На дъщеря му С. А. Б. е завещана стопанската сграда на двора в [населено място] и градината към нея; на внука му М. Н. Б. е завещана обработеваема площ и ливада в местността З.. На дъщеря му Е. А. Ш. е завещана 5 декара обработваема земя в местността Л. без ливада и горски масиви. Останалата част от имуществото си и къщата наследодателят е завещал на съпругата си Ф. М. К..

Въз основа на повторната съдебно-почеркова експертиза, приета пред въззивния съд, е прието за установено, че ръкописният текст и подписът за завещател в оригинала на завещанието от 25.04.2012 г. са изписани от А. М. К. Констатирано е, че датата на съставянето на завещанието е изписана ясно и пълно, а подписът е поставен под завещателните разпореждания. По възражението, че датата е изписана след подписа на завещателя, е посочено, че датата е поставена след завещателното разпореждане в съответствие с изискванията на чл.25, ал. 1 ЗН, поради което завещанието е валидно.

По предявения като евентуален иск за възстановяване запазената част на ищцата от наследството на нейния баща въззивният съд е приел, че към момента на откриване на наследството на А. М. К. наследствената маса се състои от следните имоти: 1/2 идеална част от поземлен имот пл. № * с площ 806.5 кв. м., за който е отреден УПИ *-*,* с площ 868.5 кв. м. в кв.13 по плана на [населено място], ведно с 1/2 идеална част от построената в него едноетажна паянтова стопанска сграда, със застроена площ 126 кв. м., както и 1/2 идеална част от 16 земеделски имота. Съобразно пазарната цена на посочените имоти към момента на откриване наследството 16.10.2015 г. съдът приел, че стойността на наследствената маса възлиза на сумата 35 774 лева, а запазената част на ищцата е 8 943,50 лева. След приспадане стойността на завещания на ищцата имот съдът приел, че нейната запазена част от наследството на А. К. е 6693,50 лева. Приел, че следва да се извърши съразмерно намаляване завещателното разпореждане, направено в полза на С. Б., като се умножи стойността на завещаното й имущество със стойността на накърнението и полученото произведение се раздели на общата стойност на всички завещани имоти. Констатирал, че посочената от районния съд сума 305,74 лева, с която следва да се намали завещанието, направено в полза на С. Б., е правилно определена и съответства на горната формула.

При така постановеното от въззивния съд решение и данните по делото следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение само в обжалваната част по евентуалния иск по чл.30 ЗН поради очевидна неправилност.

Доводът на касаторката, че наследствената маса не е правилно определена и в нея не е включено цялото притежавано от наследодателя имущество, е основателен. Въззивният съд е приел в мотивите към решението си, че в полза на съпругата Ф. К. е завещана притежаваната от наследодателя къща, но не е включил стойността на същата в наследствената маса. Нормата на чл.31 ЗН е императивна и повелява в наследствената маса да се включат всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му. Въззивният съд не е спазил това правило. Решението му следва да се допусне до касационен контрол в частта по иска по чл. 30 ЗН поради съмнение за неговата очевидна неправилност в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Липсва основание за допускане до касация на решението в частта, с която съдът е потвърдил отхвърлянето на предпочитаните искове с правно основание чл.42, б.“б“ вр. чл.25, ал.1 ЗН за обявяване нищожност на завещанието поради това, че не е написано и подписано от А. К. и поради това, че дата на съставяне на завещанието била поставена под подписа на завещателя.

Не е налице противоречие при произнасянето на въззивния съд по формулираните от касатора въпроси. По първия въпрос : въззивният съд не е приемал, че датата е поставена под подписа на завещателя. Твърдението на ищцата, че датата е поставена след подписа, не съответства на данните по делото. Завещанието е написано върху кариран лист хартия като написаните от завещателя редове не съвпадат с хоризонталните линии на листа, а са изкривени нагоре в посока отляво надясно. При следване посоката на редовете на ръкописния текст е видно, че датата е поставена вляво срещу, а не под подписа на завещателя. Следователно въпросът не е разрешен от въззивния съд, който не е изложил фактическа констатация в твърдения от касатора смисъл.

По втория въпрос не е налице противоречие между процесуалните действия на съда и практиката на ВКС. Цитираната от касатора практика не представлява задължителна такава по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както е разяснено в т.2 на ТР № 1 от 19.02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В служебно известната на настоящия състав задължителна практика на ВКС (напр. решение № 542 от 07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1083/2010 г., IV г. о.) се приема, че при действието на новия ГПК, за да назначи друго или повече вещи лица, съдът трябва да вземе становище по твърдените от страната недостатъци на представеното заключение. Ако заключението е непълно (не е отговорено изчерпателно на всички поставени въпроси с оглед нуждите на процеса), съдът преценява дали назначеното вещо лице може да се справи с поставената задача. Ако съдът прецени, че първоначално назначеното вещо лице може да се справи, той му възлага допълнително заключение, а ако съдът прецени, че вещото лице не може да се справи, както и ако първоначалното заключение е неясно, съдът назначава друго вещо лице или повече вещи лица, като може да включи в техния състав и първоначално назначеното вещо лице. Когато съдът прецени, че представеното заключение е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност, той възлага повторно заключение, като назначава друго или повече вещи лица. При действието на новия ГПК не всяко оспорване на представеното заключение води до възлагането на допълнително или повторно заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение.

В настоящата хипотеза въззивният съд е допуснал повторна експертиза с участието на друго вещо лице. При приемането на заключението същото е било оспорено от ищцата с твърдения за необоснованост и съмнения за неговата правилност, мотивирани с това, че приетото в първоинстанционното производство заключение не е изразило категоричен извод за авторството на завещанието. За да остави без уважение искането за нова повторна експертиза, съдът е посочил, че заключението е обосновано и от него не възникват съмнения, а също така и че то е второ по ред. При тези данни по делото отказът на въззивния съд да допусне поредно повторно заключение не е в противоречие със задължителната практика на ВКС по въпроса. Без да констатира непълнота, неяснота или необоснованост на заключението, съдът не е длъжен да допуска ново заключение. Само при разногласие между вещите лица, когато след съвкупния анализ на всички приети относими доказателства съдът не може да вземе становище по разногласието поради съществени противоречия относно доказвания факт, съдът следва да допусне нова (повторна) единична или тройна експертиза - чл. 203, изр. 2, вр. с чл. 201, последно предл. ГПК.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделениеОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА по жалбата на Е. А. Ш. касационно обжалване на въззивно решение № 268 от 13.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 381/2023 г. на Окръжен съд – Смолян, само в частта, с която е потвърдено решението на Районен съд – Мадан по иска с правно основание чл.30 ЗН.

Не допуска до обжалване решението в частта по исковете за нищожност на завещанието от 23.04.2012 г.

Указва на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 50 лева и да представи квитанцията по делото в едноседмичен срок от съобщението. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на определената държавна такса делото да се докладва за насрочване.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.