О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5839
София, 13.12. 2024 год.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:Мими Фурнаджиева
Членове:Велислав Павков
Десислава Попколева
като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 1912 по описа за 2024 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. И., чрез адв. Г. против решение № 67/30.01.2024 г. по в. гр. д. № 504/2023 г. на Окръжен съд Враца в частта, с която като е потвърдено решение № 203/10.04.2023 г. по гр. д. № 848/2022 г. по описа на Районен съд Козлодуй, е отхвърлен предявения от касатора срещу Областна дирекция на МВР –В. иск с правно основание чл. 179, ал.4 ЗМВР за заплащане на сумата от 6905,57 лв. – допълнително възнаграждение за периода от 15.07.2019 г. до 15.07.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 15.07.2022 г. до окончателното изплащане.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника - А. „К.“ЕАД.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Касаторът поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора неправилно въззивният съд е приел, че възложителят и изпълнителят могат да договарят по-нисък размер на процесното допълнително възнаграждение, без да уведомят служителите на ОД на МВР – В. и министъра на вътрешните работи, както и че възнаграждението няма постоянен характер, въпреки че се изплаща ежемесечно, а има...