№240

С., 13.06.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 1338 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. К. Т. чрез пълномощника й адвокат Х. В. против решение № 5 от 5.01.2016 г., постановено по гр. д. № 857 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 276 от 15.07.2015 г. по гр. д. № 1545/2014 г. на Районен съд-Горна Оряховица за отхвърляне на предявения от А. К. Т.-Р. против В. И. И. иск по чл. 109 ЗС за събаряне на незаконно изградена нова жилищна сграда в УПИ Х., кв. 111 по ПУП на [населено място].

В. И. И. е подал писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:

В. съд е възприел извода на районния съд, че за да се уважи негаторния иск по чл. 109 от ЗС не е достатъчно само да се установи незаконност на строежа извършен от съседа-ответник, но и с този строеж да е осъществено неоснователно действие, с което се нарушава, ограничава или смущава осъществяването на правото на собственост на ищеца. В случая нарушенията на действащия...