Решение №364/13.12.2011 по гр. д. №1086/2011 на ВКС, ГК, II г.о.

Отмяна на влязло в сила решение

отмяна-нови обстоятелства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 364

гр.София, 13.12.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.

касационен

съд

на

Република

България

,

Второ гражданско отделение

в съдебно заседание на

осми декември

две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

със секретар

Ани Давидова

изслуша докладваното от

председателя

(съдията)

ЕЛСА ТАШЕВА

гражданско

дело под №

1086/2011 година

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по молбата на С. К. П. от [населено място], М. К. К. от с. гр., Е. П. Г. от с. гр., Р. Г. Д. от с. гр. и К. Г. К. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 638 от 08.10.2010 год. на ВКС на РБ, ІV-то г. о., с което са отхвърлени предявените от тях искове по чл. 108 ЗС за ревандикиране на процесния недвижим имот. Молителите твърдят, че след влизане в сила на решението и в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК са узнали за новото обстоятелство, от съществено значение за делото, а именно за отсъствие на компетентност на председателя на ТПК”О.” да се позовава на придобивна давност, като придобивно основание на процесния недвижим имот, което изключвало възможността имота да е придобит с кратка давност.

Ответникът по молбата за отмяна ТПК”О.”, [населено място] изразява становище за отсъствие на предпоставките за отмяна на касационното решение, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Третото лице-помагач на ответника О. К., [населено място] не изразява становище по молбата за отмяна.

Молбата за отмяна е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 305 и чл. 306 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията е неоснователна, по следните съображения: за да отхвърли ревандикационните искове на молителите, в качеството им на ищци по чл. 108 ЗС за ревандикиране на дворно място от 2.5 дка, представляващо част от имот с пл.№ *, отреден за УПИ * от кв.* по плана на [населено място], заедно с построената върху него двуетажна масивна сграда-кожарска работилница, касационният съд е мотивирал правни изводи за отсъствие на материалноправна легитимация към момента на влизане в сила на реституционния закон – 18.11.1997 год., защото ищците не са отрекли фактът на отчуждаването на имота по чл. 39 ЗПИНМ отм. и са получили обезщетение, макар и в непълен размер, обсъждайки действащата към този момент разпоредба на чл. 89 ППЗПИНМ отм..

Съобразявайки изложените твърдения в исковата молба, според които Г. [населено място], с решение от 15.08.1958 год. е открил процедура по отчуждаване на терена за производствените нужди на ТПК”О.”, който го завзел и ползвал за нуждите на кооперацията, касационният съд е обсъдил като основателно и доказано възражението на ответника, позовал се на придобивна давност, като добросъвестен владелец, упражняващ владението си върху процесния имот, от момента на завземането му, макар и изплатен на ищците частично.

Позоваването на молителите на чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК/изм., ДВ, бр. 41/2007 год./, която норма създава правомощия на О. с. на к., като неин орган да взема решения за придобиване и разпореждане с недвижими имоти и с вещни права върху тях, е неотносима към обсъденото от касационния съд правоотношение към минал момент, възникнало с откриване на отчуждителната процедура и завземането на имота от ответника – на правно основание – именно чл. 39 ЗПИНМ отм. и чл. 89 ППЗПИНМ отм., Нещо повече, позоваването на отсъствие на компетентност за председателя на ТПК”О.”, тъй като ОС на к. не е взело решение за придобиване на недвижимия имот /съгласно чл. 15, ал. 4, т. 10-изм. ДВ, бр. 41/2007 год./ по давност, т. е. извършените от него процесуални действия са без представителна власт не води до порок на влязлото в сила касационно решение, защото то обвързва представлявания, докато не бъде отменено по негова молба, а не по молба на противната страна-каквито са молителите. Защото от отмяната представляваният не ще има правен интерес, когато решението е благоприятно за него, какъвто е случаят.

Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г. о. намира за неоснователна молбата за отмяна, която остави без уважение и

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ

молбата на С. К. П., М. К. К., Е. П. Г., Р. Г. Д., всички от [населено място] и К. Г. К. отв [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 638/08.10.2010 год. по гр. дело № 1108/2008 год. на ВКС на РБ, ІV-то г. о.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Дело
Дело: 1086/2011
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Второ ГО
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...