6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 5957
София, 19.12.2024 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков
Десислава Попколева
като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 2073 по описа за 2024 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез П. О. – гл. инспектор в ТД на КОНПИ - В., против решение № 35/12.03.2024 г. по в. гр. д. № 22 по описа за 2024 г. на Апелативен съд – В., с което като е потвърдено решение № 336/28.11.2023 г., постановено по гр. д. № 433/2021 г. на Окръжен съд Добрич, е отхвърлен иска на Комисията против Н. Ж. Д. с правно основание чл.153, ал.1 ЗОНПИ за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, а именно: на основание чл. 142, ал.2, т.1 вр. чл. 141 ЗОНПИ на недвижим имот – апартамент № 16, на 6-ти етаж, вход Г, бл. 46 в[жк], [населено място], със застроена площ от 65,37 кв. м., ведно прилежащите към него избено помещение № 16 с площ от 4,61 кв. м., както и с 1,9162 % ид. части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 72624.618.105.1.104, попадащ в сграда с идентификатор № 72624.618.105.1, построена в поземлен имот № 72624.618.105 по КККР на [населено място].
Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.
Касаторът КОНПИ обжалва решението на въззивния съд, като поддържа, че то е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени въпросите: 1/ Следва ли при определяне на несъответствието да се вземат предвид размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране с отрицателен размер; 2/ Ако при проверката се установи, че вноските по банкови сметки превишават разходите за издръжка по данни на НСИ, следва ли това превишаване да се отрази като извънреден разход в анализа на съответната година, в края на периода, както и да намери отражение в „нетния доход“? Изложени са съображения, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по тях липсва формирана практика на ВКС. Твърди се и наличие на хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК доколкото въззивният съд е приложил в противоположен смисъл и при грубо нарушение на формалната логика нормата на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ, в която е дадена легална дефиниция на понятието „значително несъответствие“.
Насрещната страна – Н. Ж. Д. не е депозирала отговор на касационната жалба.
За да потвърди решението на първата инстанция в отхвърлителната му част относно недвижимия имот, предмет на иска по чл.153 ЗОНПИ за отнемане в полза на Държавата на процесното имущество, въззивният съд е съобразил задължителните постановки по приложението на ЗПКОНПИ, приети с ТР № 4/18.05.2023 г. по т. д. № 4/21 г. на ОСГК на ВКС. Според тях не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието по §1, т.3 от ДР на закона получените от проверяваното лица парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, както и не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник на средства за придобиването му, в случай че не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Според тълкувателния акт незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му – което съществува в патримониума на проверяваното лице и свързаните с него лица в края на проверявания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие и само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него – ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от приобретателя. Относно преминалите през банковите сметки на проверяваното лице и членовете на семейството му парични средства, ВКС е посочил, че постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако те са налице в края на изследвания период, формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Преминаването на суми по банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от техния размер. Въззивният съд е съобразил и мотивите на тълкувателното решение, в които е разяснено, че стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишение с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е техния източник и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. При така възприетото от ВКС разбиране на понятието „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ, въззивният съд е приел, че евентуален „нетен доход“ по смисъла на §1, т.8 от ДР на закона в отрицателен размер, не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на закона. При съобразяване на тълкувателните постановки и на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че цялото придобито от ответника и членовете на семейството му имущество /без неналичните суми/ в процесния проверяван период са процесния недвижим имот и един лек автомобил, който не е претендиран за отнемане или стойността на цялото придобито имущество през проверявания период и налично в края му е на обща стойност от 30 152,00 лв., т. е. не е налице увеличение на имуществото на проверяваното лице в процесния период над 150 000 лв., поради което не е необходимо да се извършва изследване на останалите компоненти, определящи „нетен доход“ на ответника през проверявания период, за да се установи дали е налице „значително несъответствие. Това е така, защото евентуалната отрицателна на нетния доход не е имущество и съответно не следва да се добавя към стойността на придобитото имущество. Приел е, че само на това основание, искът на Комисията се явява неоснователен.
При така изложените изводи на въззивния съд, от повдигнатите въпроси решаващо произнесен е само първия, но той няма претендираното от касатора значение и не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по него не е налице сочения допълнителен селективен критерий.
Въпросът не е разрешен от въззивния съд нито в противоречие със задължителната практика на ВКС, нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на разясненията, дадени с т.4 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС. Т. значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или наличната се нуждае от промяна или осъвременяване, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по разрешаването на въпроса има установена задължителна и казуална съдебна практика на ВКС, на която обжалваното решение съответства. Съгласно задължителното за всички съдилища тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на същия е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. В мотивите е разяснено изрично и следното: Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършени преводи. Ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на КПКОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период; не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено /в т. ч. повредено или изхабено/, унищожено или погинало. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва /освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина/ или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане. Съгласно утвърдената практика на ВКС /решение № 50130 от 3.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на IV г. о. и др./, нетният доход по смисъла на разпоредбата на §1, т.8 от ДР на ЗОНПИ, е превишението на общия размер на приходите /т. нар. „брутен доход“/ над общия размер на разходите през проверявания период, т. е. оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. Ето защо, не може към стойността на наличното имущество да се добавят разходи на проверяваното лице, превишаващи брутните му приходи, тъй като това би било в нарушение и на трите дефинитивни разпоредби на §1, т. т. 3, 4 и 8 от ДР на ЗОНПИ, респ. в противоречие с трайно установената практика на ВКС, вкл. и със задължителната такава, обективирана в посоченото по-горе тълкувателно решение.
В конкретния случай въззивният съд е постановил своето решение в съответствие с даденото от ОСГК на ВКС тълкуване и утвърдената казуална практика на ВКС, поради което не е налице нито основанието по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК, нито това на ал.2, предл.3 на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30,00 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 35/12.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 22/2024 г. по описа на Апелативен съд – В..
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати по сметка на ВКС сумата от 30,00 лева – държавна такса за произнасяне по допускане на касационното обжалване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: