ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5718

гр. София, 09.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Таня Орешарова

като разгледа докладваното от Мария Иванова Касационно гражданско дело № 20248002102285 по описа за 2024 година

намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Т. П. срещу въззивното решение на Апелативен съд София / АС/ по гр. д. №907/23 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу ответниците В. С., Д. П., В. Я., Б. А., А. Г., Ю. К., Г. К. и Л. А. по чл.216, ал.3 ЗМВР, за сумата от 30 000 лв., дължима солидарно и представляваща обезщетение за неимуществени вреди от умишлени нарушения, извършени от ответниците / полицейски служители на 8 РПУ София/ по време на ареста на ищеца на 28.05.15 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2, пр.3 ГПК. Намира, че в противоречие със задължителната практика на ВКС – ППВС №7/65 г. и т.19 от ТР №1/2001 г., са разрешени от въззивния съд въпросите за задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения на страните, като извърши дейност, насочена към разрешаване на правния спор, аналогично на първата инстанция; за мотивите на въззивното решение, които трябва да отразяват решаващата дейност на въззивната инстанция като втора инстанция по съществото на спора.

Значението на делото за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото в РБ касаторът обосновава с воденето му срещу толкова много служители на МВР, с толкова много доказателства и за нещо, което се доказва много...