ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 83

гр. София, 11.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател:Теодора Стамболова

Членове: Надежда Трифонова

Петя Колева

като разгледа докладваното от Т. С. К. частно наказателно дело № 20268003200116 по описа за 2026 година ` Пред РС – Варна е образувано Н.Ч.Х.Д.1843/24 г. по депозирана от В. Б. И. тъжба.

Установено е, че същата страда от недостатъци, което е и наложило на частния тъжител да бъдат дадени указания за тяхното отстраняване. В предоставения от съда срок са депозирани книжа, без да са поправени констатираните пропуски. По тези съображения с Разпореждане №4143/18.06.24 г. на съдията-докладчик производство по делото е прекратено на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК. По жалба на частния тъжител в ОС – Варна е образувано В.Н.Ч.Д.1085/24 г. Същата е срещу прекратителното разпореждане. Споделяйки изводите по него по отношение на констатираните и непоправени пороци в тъжбата, инициирала Н.Ч.Х.Д.1843/24 г., ОС-Варна, 4 състав е потвърдил обжалваното разпореждане, произнасяйки се с определение по реда на чл. 250, ал. 4, изр. 2 НПК. Срещу това определение е подадена касационна жалба от частния тъжител И., върната му с Разпореждане № 83/16.01.26 г. по описа на ОС – Варна, правилността на което е предмет на настоящата проверка. За да достигне до този извод, съдията - докладчик е изложил съображения, че актове от категорията на постановения – определения по реда на чл. 250, ал. 4, изр. 2 НПК - не подлежат на контрол от ВКС. Предметът на касационна проверка е очертан в чл. 346 НПК. Изброяването на категориите актове, подлежащи на контрол от върховната инстанция по наказателни дела е изчерпателно. Настоящият съдебен състав счита за ненужно да навлиза в излишни разсъждения относно функциите, с които ВКС е натоварен в рамките на осъществяваната правораздавателна дейност, неминуемо обусловили законодателния подход достъпът до касационната инстанция да бъде в известна степен ограничен. По тази причина напълно се споделят изводите по атакувания акт относно невъзможността да се развие касационно производство за проверка на постановеното по реда на чл. 250, ал. 4, изр. 2 НПК разпореждане. Касационната инстанция не следва да бъде упрекната, че не желае да разгледа конкретния правен спор. Така повелява законът.

Само с оглед пълнота следва да се отбележи, че обжалването на разпореждането за прекратяване на наказателно дело от частен характер се развива по реда на глава двадесет и втора от НПК – чл. 250, ал. 4, изр. 2 НПК, уреждаща реда за обжалване на определенията и разпорежданията. По правило това са двуинстанционни разглеждания, тъй като се касае за „мини производство“- т. нар. процес за процедура.

Потвърждаването на прекратяването на наказателното производство от страна на окръжния съд не се приравнява на произнасяне за първи път от въззивен съд на подобен акт. Затова редът за разглеждане е изчерпан.

В този смисъл връщането на касационната жалба е основателно и частната жалба следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 351, ал. 6 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. Б. И., жалбоподател по В.Н.Ч.Д.1085/24 г. по описа на Окръжен съд – Варна, 4 състав, за отмяна на Разпореждане №83/16.01.26 г., постановено от съдията-докладчик по делото.

Определението е окончателно.