О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 214

ГР. С., 15.04.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.04.11 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. И.

И. П.

като разгледа докладваното от съдия И. ч. гр. д. №202/11 г.,

намира следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. Т. срещу въззивното определение на Окръжен съд Бургас /ОС/ по ч. гр. д. №96/11 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по предявения като частичен иск на касаторката срещу [община] за сумата от 10 000 лв., при пълен размер на вземането 46322 лв., претендирано на осн. чл. 59 от ЗЗД.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК срещу въззивно определение по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е допустима.

За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Намира, че процесуалният въпрос за допустимостта на иска й по чл. 59 от ЗЗД, когато не разполага с друг иск за правото си, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая ищцата е установила съществена разлика в платената от нея цена, съобр. оценката на имота й по реда на пар. 4л ПЗР на ЗСПЗЗ и пар. 31, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, одобрена с влязла в сила заповед на кмета на общината и тази на съседните имоти. Намира, че в случая не е могла да се защити чрез обжалване на заповедта, тъй като към узнаването й срокът бил изтекъл. Затова следва и може да ползва общият гражданскоправен...