О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5893

гр. София, 17.12.2024 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 200 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

К. П. Б. обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК въззивното решение от 11.07.2023 год. по гр. д. № 8309/2022 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 8.03.2022 год. на по гр. д. № 43689/2020 год. на Софийския районен съд. С него са отхвърлени предявените от касаторката срещу А. Д. А., Л. С. К. и М. И. Д. осъдителни искове по чл. 72 ЗС за сумата 10 950 лв., с която се е увеличила стойността на апартамент № 3, находящ се в [населено място],[жк], № 97, ет. 1 вследствие на извършени от ищцата подобрения в него.

Касаторката поддържа наличие на основанията по чл. 281 ГПК и иска отмяна на въззивното решение и вместо това исковете й за заплащане на подобренията бъдат уважени.

В съдържащото се в подадената молба от 3.11.2023 год. изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поставя следния правен въпрос: „При отхвърлен иск с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС, съдът длъжен ли е да се произнесе относно правата на подобрителя на имота, произтичащи от разпоредбите на чл. 74 ЗС“, като не се релевира конкретно основание по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Ответниците по жалбата не са взели становище.

Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за...