Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. на отбраната,[населено място] подадена от пълномощника му ю. к. Е. Н., срещу въззивно решение от 6.04.2010 г. по гр. д. № 3355/2008 г. на С. градски съд, с което е оставено в сила решение от 10.07.2008 г. по гр. д. № 2384/2007 на С. районен съд, с което е прието за установено по предявения от В. К. М. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК отм. вр. чл. 254 ГПК отм., че не дължи на жалбоподателя сумата 7700.08 лв.

В писмения отговор на касационната жалба ответникът В. К. М. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:

За да остави в сила решението на С. районен съд, с което предявеният отрицателен установителен иск е уважен, въззивният съд е приел, че жалбоподателя-ответник не е доказал съществуването на признатото с изпълнителния лист вземане над погасения от ищеца размер от 24 995 лв. Изложил е съображения, че правоотношенията между страните по делото се уреждат съгласно разпоредбата на чл. 300 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б отм. предвиждаща, че военнослужещият дължи връщане на разходите за обучение и издръжка, пропорционално на неизпълнението, при прекратяване на договора за кадрова военна служба по чл. 128а ЗОВСРБ, като с оглед разпределението на доказателствената тежест при отрицателния установителен иск ответникът трябва да докаже размера на вземането, а не ищеца.

В изложение за допускане на касационно обжалване е поставен материалноправният въпрос - възстановяват ли разходите за издръжка, обучение, квалификация и / или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението кадровите военнослужещи, чиито договори са прекратени на основание чл. 128а ЗОВСРБ, преди изтичането на предвидения в договора срок. Поддържа се, че по този въпрос е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като смисълът и съдържанието на закона може да се осигури само чрез тълкуване, а то представлява точното прилагане на закона.

Съдът в настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по посочения от жалбоподателя материалноправен въпрос. Разпоредбата на чл. 300 ЗОВСРБ отм. установява, че кадровите военнослужещи, чиито договори са прекратени на основание чл. 128, т. 8, чл. 128а и чл. 128в преди изтичане на предвидения в договора срок или на удължения срок на договора по чл. 124, дължат обезщетение, като възстановяват разходите за издръжка, обучение, квалификация и/ или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението. Дължимото обезщетение в посочената законова разпоредба е определено като сбор от разходите за издръжка, обучение и квалификация пропорционално на времето на неизпълнение на договора. Разпоредбата на чл. 300 ЗОВСРБ отм. е ясна и не се нуждае от тълкуване, а в конкретния случай същата е приложена точно. Съдът е приел, че правоотношенията между страните се уреждат от посочената разпоредба, като съображенията му за да уважи предявеният отрицателен установителен иск са, че жалбоподателя-ответник по иска не е ангажирал доказателства, т. е. не е доказал действителните разходи за издръжка и обучение на ищеца да са в по-голям размер от изплатените от него по изпълнителното дело в размер на сумата 24 995 лв.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 6.04.2010 г. по гр. д. № 3355/2008 г. на С. градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: