О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 381

ГР. С., 29.03.2011 г.

Върховният касационен съд на Р. Б., трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.03.11 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №1649/10 г.,

намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на ЗК „В.”,[населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд София /ОС/ по гр. д. №274/10 г. и по допускане на обжалването.

С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу ЗК „Т.”,[населено място] искове по чл. 55 от ЗЗД, вр. с пар. 29, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ – за сумата от 14 037 лв., която ищцовата ЗК в качеството на пълномощник на членуващите в нея правоимащи в заличеното ТКЗС –с. Т., претендира като полагаща им се част от продажната цена на техни недв. имоти, получена от ответника, като упълномощено лице по пар. 29, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по сключените от последния продажби.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Намира, че по въпроса дължи ли се на правоимащите сумата, получена при продажбата на техни имоти от упълномощеното лице и непредададена им от него, въззивното решение противоречи на ППВС №1/79 г., издадено по някои въпроси на неоснователното обогатяване.

Според касатора, отношенията между упълномощител и упълномощен, когато между тях няма договор, следва да се уредят по правилата на неоснователното обогатяване. Пълномощникът, който е получил парична сума...