О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
С., 23.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети март, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: А. С.
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №1529/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. С. чрез назначения от съда служебен защитник адв. Е.П. от САК срещу решение от 12.02.2010г по гр. дело № 1508/2008г. на С. градски съд, с което след отмяна на решение от 06.03.2008г по гр. д. №3673/2005г на С. районен съд е уважен иск срещу касатора на основание чл. 59ал. 1 от ЗЗД, задето през исковия период, след постановен между страните развод и предоставяне на семейното жилище за ползване на ищцата, което жилище е съсобствено при равни части след прекратяването на брака, е лишил последната от присъденото ползване на нейната 1 /2 ид. част от имота.
В приложеното към жалбата изложение се посочват основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 - т. 3 от ГПК,
По въпроса дали административният режим относно ползването на семейното жилище между съпрузи –съсобственици след развода е от значение за основанието на иска за неоснователно обогатяване при лишаване от ползване и неговата правна квалификация, при очертаните в съдебната практика основания по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД и специалната хипотеза на чл. 31 ал. 2 от ЗС за случай, при който ищцата обстоятелствено е изтъкнала съсобствеността в имота, но не е основала иска си на писмена покана до ответника в качеството му на съсобственик и при който случай въззивният съд решаващо е изтъкнал, че установеното по съдебното решение ползване на семейното жилище обуславя квалификация на вземането по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД, съображение по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК се поддържа поради противоречие с конкретни решения от практиката на ВКС по прилагането на чл. 31 ал. 2 от ЗС,в които обаче не е дадено задължително тълкуване и същите са постановени при други факти. Поради това изводите в мотивите им са по други въпроси и основанието по изтъкнатия критерии не е налице.
Поддържа се основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК поради противоречие на обжалваното решение с цитирани решения от практиката на районни и окръжни съдилища Приложени са решения №386 от 12.08.2009т на Г. РС и решение от 18.12.2001г по тр. д№2344/01 на СГС, които обаче не са дали разрешения във връзка с необходимостта от писмена покана в отношения между бивши съпрузи при наличие на постановен в бракоразводното решение режим по чл. 107 от СК отм., И тази практика е неотносима към поставения въпрос, основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК не е подкрепено с аргументи в изложението,
След преценка, Върховен касационен съд ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението въпрос за квалификацията на иска за неоснователно обогатяване в конкретната хипотеза, Критерият по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК е налице, тъй като практика на Върховен касационен съд във връзка с предпоставките на чл. 31 ал. 2 от ЗС и необходимостта от изрична покана, при отграничаване от субсидиарното основание по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД, където покана не е необходима, още не е формирана при конкретната по делото спорна хипотеза и отговорът на поставения в изложението въпрос има решаващо значение в конкретния случай.
Тъй като Върховен касационен съд, ІІІ г. о приема довода за допустимост на касационно обжалване по същество при основанието на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по изведения правен въпрос,
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до касационно обжалване
решение от 12.02.2010г по гр. дело № 1508/2008г. на С. градски съд
Делото да се докладва за насрочване, предварително държавна такса от служебния защитник не се внася,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1 2