О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 631 гр.София, 11.02. 2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари, две хиляди двадесет и шеста година, в състав: Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 3873 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Т. Д. П. /с юридическа правоспособност/ срещу решение № 5477/27.08.2025 г. по в. гр. д.№ 12753/2023 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № 15887/04.10.2023 г. по гр. д.№ 20894/2023 г. на Софийски районен съд е отхвърлен предявения иск от Т. Д. П. против Х. Д. С., на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр, да се установи извършено нарушение - осъществен спрямо ищеца тормоз, под формата на опит на ответника да го разкрие като лице подало сигнал пред други лица, с което поставя в опасност неговото здраве или живот, както и в закана, че ще бъде третиран като лице, което е подало фалшив сигнал.

Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие на въззивното решение с ППВС № 7/65 г. и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, по въпроса за задължението на съда в мотивите си да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и поради очевидна неправилност на съдебния акт, тъй като не са коментирани изчерпателно възраженията на ищеца.

От Х. Д. С.,чрез адв. Р. Н. от АК-София, е постъпил писмен отговор, в който се оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че по делото не се доказва поставянето на ищеца в по-неравностойно положение от други лица.

За да постанови решението, въззивният съдът приема, че ищецът основава исковете си с твърдения за дискриминация по признак обществено положение в качеството му на лице, подало сигнал до МВР на тел. 112. Според мотивите на решението, подаването на сигнал за извършено нарушение не придава лично или обществено положение на лицето, за да се приеме наличие на защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Съдът е установил, че липсват и представени по делото доказателства, въз основа на които да се приеме, че ищецът е третиран различно от други лица, сигнализирали органите на МВР, а изложените твърдения за допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 6 и чл. 64, ал. 4 ЗМВР са ирелевантни към предмета на спора. Според съда, предпоставка за формиране на извод за упражнена пряка или непряка дискриминация по смисъла на закона е установяването на противоправен резултат при упражняване на дейността, чието проявление е някоя от формите на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяване на тази дейност са спазени нормативните изисквания. В тази връзка, съдът е достигнал до извод, че посоченото деяние на ответника, изразяващо се в опит да разкрие ищеца като сигналоподател пред лицата, срещу които същият е бил пуснал сигнала си, с цел да постави в опасност неговото здраве или живот, както и в закана, че ще бъде третиран като лице, което е подало фалшив сигнал, не представляват дискриминационно поведение.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е редовна и допустима.

Не се обосновава извод за „очевидна неправилност“ на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. В съдебната практика се приема, че „очевидна неправилност“ е квалифицирана форма на неправилност, т. е. особено тежко нарушение на закона или явна необоснованост на мотивите /напр. законът е приложен в неговия противоположен смисъл или е приложена отменена правна норма/, които нарушават основните принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд, във връзка с предпоставките, въз основа на които съдът преценява дали следва да се ангажира отговорността на ответника в някоя от хипотезите по чл. 71, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДискр. Липсва явна необоснованост на мотивите поради нарушаване на правилата на формалната логика, а решението е израз на правораздавателната компетентност на съда при решаване на конкретния правен спор и съдържа неговата преценка за установените факти и приложението на закона към тях., с оглед на което не може да се приеме, че е налице „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, засягащо вида и обема на търсената защита.

Изложените към жалбата доводи не обосновават допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК поради следните съображения: В съдебната практика на Върховния касационен съд – напр. ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, решение № 338/27.03.2018 г. по гр. д.№ 706/2017 г., ІV г. о., решение № 98/12.07.2017 г. по гр. д.№ 3871/2016 г., ІІІ г. о., е изяснено, че въззивният съд е длъжен да обсъди и прецени основателността на всички оплаквания и доводи, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея, да прецени релевантните доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка, като изложи изрични и ясни мотиви защо счита доводите и възраженията на страните за основателни, респ. за неоснователни, подвеждайки установените факти към приложимия закон. В случая, съдът ясно е посочил въз основа на кои съображения намира предявения иск за неоснователен, изложил е конкретни мотиви защо счита за неотносими към предмета на спора поставените от касатора въпроси - за задължителната сила на указанията на служителите на МВР; законосъобразността на конкретните действия на патрула, извършил проверка на място; правомерността на отказа на ищеца да изпълни разпорежданията на ответника в качеството му на служител при МВР, и съответно не ги обсъжда по същество. При тези подробно изложени аргументи на въззивната инстанция, не може да бъдат споделени твърденията за липса на мотиви по всички релевантни доводи и възражения, поради което повдигнатият правен въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС. Съгласно дадените разяснения в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда това дело. Той трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираният въпрос, по своята същност представлява оплакване за неправилност на въззивното решение (чл. 281, т. 3 ГПК), поради което не покрива изискванията за поставен от касатора правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Независимо от изложеното, решението е постановено в съответствие със съдебната практика на ВКС - напр. решение № 3 от 22.07.2013 г. по гр. д. № 534/2012 г., IV г. о., решение № 153 от 14.06.2010 г. по гр. д. № 6/2009 г., III г. о., решение № 428 от 13.05.2010 г. по гр. д. № 1207/2009 г., IV г. о., решение № 391 от 22.04.2009 г. по гр. д. № 811/2008 г., I г. о.; решение № 511 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 587/2009 г., III г. о. и решение № 1432 от 08.01.2008 г. по гр. д. № 1405/2006 г., III г. о., в които се приема, че за да се уважи иск чл. 71 ЗЗДискр е необходимо да бъдат установени всички елементи в разпоредбата, а именно: по-неблагоприятно третиране на лице, въз основа на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б. е страна, като преценката се извърши в сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Ищецът носи основната доказателствена тежест в производството по чл. 71 ЗЗДискр, а предвиденото в закона разместване на доказателствената тежест възниква единствено след доказване на твърденията, от които може да се направи извод за наличие на дискриминация. Изводите на въззивния съд в обжалваното решение са в същия смисъл, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № № 5477/27.08.2025 г. по в. гр. д.№ 12753/2023 г. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.