Р Е Ш Е Н И Е

№ 71

София, 11 март 2011 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на четвърти февруари две хиляди и единадесета година и в състав:

Председател: Иван М.Н

Членове: Р. К

Б. И

при секретар А. К и с участието

на прокурора К. К

изслуша докладваното от съдията Иван М.Н аказателно дело № 12/2011 год.

Производството е касационно по жалба от името на подсъдимия В. В. Л. срещу въззивно решение № 338/20.Х.2010г. по внохд 553/2010г. на АС-София с доводи за нарушение на закона – чл. 213а от НК,защото липсва принуда, освен това в случая следва да намери приложение чл. 9, ал. 2 от НК; наложеното наказание е явно несправедливо, защото е недооценено значението на установените по делото смекчаващи обстоятелства. Искането е да се отмени решението и да се оправдае подсъдимия или да се измени с налагане на наказанието пробация.

Прокурорът е на становище, че жалбата е частично основателна, но не по съображенията в нея.

Не е налице квалифициращият признак по чл. 213а, ал. 3, т. 6 от НК, защото пострадалият няма качеството на длъжностно лице с възможност да се разпорежда със суми за изплащане на трудово възнаграждение.

В случая няма основание за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК; не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание.

След преценка доводите и становищата на страните и проверка на присъдата в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, І-во н. о. намира:

В производство по Глава ХХVІІ – чл. 371, ал. 2 от НПК подсъдимият В. В. Л. е признат за виновен и осъден по чл. 213а, ал. 3, т. 6 във вр. с ал. 2, т. 1, предл.І-во във вр. с ал. 1, чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 36 НК на 3(три) месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип за това, че на 5.ІІІ.2009г. към 14ч. в София с цел да принуди П. П. П. в качеството му на длъжностно лице и във връзка с изпълнение на службата му – технически ръководител на строителен обект, да се разпореди с парична сума – 75 лв., го заплашил с насилие и деянието е придружено със заплаха с убийство.

Решението противоречи на закона, защото пострадалият П. не е длъжностно лице, на което да е възложена дейност по изплащане на трудовото възнаграждение на приятеля на подсъдимия св. Л.Ш, така че признаците от обективна страна по чл. 213а, ал. 3, т. 6 от НК не са налице. Това налага оправдаване на подсъдимия по обвинението за изнудване спрямо длъжностно лице във връзка със службата му.

Доколкото подс. Л. е признал фактите по обвинителния акт, че деянието си е осъществил чрез заплахи с убийство, квалификацията по чл. 213а, ал. 2, т. 1, предл.І-во от НК съответства на смисъла на закона и практиката по приложението му. Правилно е и решението, че в случая не може да се приложи нормата по чл. 9, ал. 2 от НК, пред вид възприетите за установени фактически обстоятелства, които обосновават изводите, че личността на дееца и извършеното него деяние не позволяват извод, че деянието е малозначително или с явно незначителна обществена опасност.

Не е налице и третото касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание. То е в размер на минималната граница на този вид наказание, а основания за налагане на друг вид, законът не предвижда. Поради това и искането на жалбоподателя и защитата му са неоснователни – противоречат на закона.

По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, І-во н. о.РЕШИ: Отменя въззивно решение № 338/20.Х.2010г. по внохд 553/2010г. на АС-София в частта по чл. 213а, ал. 3, т. 6 от НК и оправдава подсъдимия В. В. Л. по това обвинение, а в останалата част оставя в сила посоченото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: