Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Х. ЧЛЕНОВЕ: МИРА Р. Р. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията М. Р. по административно дело № 12126 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Граждански процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба, подадена от ДЗЗД „М. С. – ДП“ чрез процесуалния представител адвокат С. Г., с която се иска да бъде изменено в частта за разноските решение № 2027/02.03.2022 г., постановено по настоящото дело, като на ДЗЗД „М. С. – ДП“ бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от общо 18 000 лева за производствата пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) и пред Върховния административен съд.

Ответникът по молбата – ръководителят на отдел „Обществени поръчки“ и пълномощник на изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на молбата, по които моли оставянето й без уважение.

Ответникът по касация – ДЗЗД „Монтажи – Г. С. , редовно уведомен, не изразява становище по молбата.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е подадено от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

Производството по адм. дело № 12126/2021 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, е образувано по касационна жалба, подадена от ДЗЗД „М. С. – ДП“, срещу решение № 1102/18.11.2021 г., постановено по преписка № КЗК – 787/2021 г. от Комисията, с което е оставена без уважение жалбата на ДЗЗД „М. С. ДП“ срещу решение № D9058339/14.09.2021 г. на ръководителя на отдел „Обществени поръчки“ и пълномощник на изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: „Ремонт на Транзитен газопровод Ду 1000 за Р. Т. в участъци между КС „Странджа“ и българо-турската граница“ (решение № D9058339/14.09.2021 г.), открита с Решение № F117495/25.06.2021 г. на възложителя. С решение № 2027/02.03.2022 г., постановено по адм. дело № 12126/2021 г., чието изменение в частта за разноските се иска, решение № 1102/18.11.2021 г. на КЗК, постановено по преписка № КЗК – 787/2021 г., е отменено и спорът е решен по същество, като атакуваното пред КЗК решение № D9058339/14.09.2021 г. на възложителя е отменено и процедурата е върната на етап преценка на съответствието на участниците с изискванията на възложителя за лично състояние и критериите за подбор с участието на ДЗЗД „М. С. – ДП“ съобразно мотивите на решението. Със същото решение № 2027/02.03.2022 г., постановено по настоящото дело, „Булгартрансгаз“ ЕАД е осъдено да заплати на ДЗЗД „М. С. – ДП“, гр. Левски, с участници в обединението „Т. С. Г. 81“ ЕООД, „Мега електроникс – АП“ ООД и „TUNALICAVUS INSAAT OTOMOTIVSAN. VE TIC.LTD.STI“ сумата от 15 000 лева, направени по делото разноски, от които 9 000 лева платена държавна такса и 6 000 лева общо за платено адвокатско възнаграждение за производствата пред КЗК и Върховния административен съд (по 3 000 лева за всяка инстанция). За да присъди посочения размер на адвокатското възнаграждение съдът взел предвид своевременно направеното от процесуалния представител на възложителя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и съобразил действителната фактическа и правна сложност на спора по делото.

При така установеното искането за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователно.

Присъдените в полза на ДЗЗД „М. С. – ДП“ разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 3 000 лева за всяка от инстанциите (КЗК и Върховния административен съд) са изцяло съобразени с действителната фактическа и правна сложност на делото, със своевременно заявеното от пълномощника на възложителя възражение за прекомерност и с изискването на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗЗД) за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение.

Разноските за адвокатско възнаграждение са присъдени и в пълно съответствие с формираната от Върховния административен съд последователна съдебна практика, според която административните дела по Закона за обществените поръчки (ЗОП) не са дела с определен материален интерес доколкото прогнозната стойност на обществената поръчка не може да се отъждестви с материалния интерес и съответно по тези дела е неприложима визираната в молбата за изменение на решението разпоредба на чл. 8, ал. 2, т. 5, предл. първо от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (наредбата). В този смисъл са определение № 4253/05.05.2022 г. по адм. дело № 2911/2022 г., определение № 2427/23.03.2022 г. по адм. дело № 11873/2021 г., определение № 2534/17.03.2022 г. по адм. дело № 12284/2021 г., решение № 12788/15.12.2021 г. по адм. дело №11148/2020 г., решение № 10108/06.10.2021 г. по адм. дело 8095/2021 г., определение № 7416/18.06.2021 г. по адм. дело № 13339/2020 г., определение № 314/12.01.2021 г. по адм. дело № 13266/2020 г., определение № 10821/11.09.2017 г., решение № 7842/29.06.2015 г. по адм. д. № 9748/2014 г., решение № 2261/29.02.2016 г. по адм. д. № 10528/2015 г. и други, постановени от Върховния административен съд. Настоящият съдебен състав споделя напълно посочената практика, от която не намира основание да се отклони. Съставът счита за ненужно отново да възпроизвежда мотивите, обусловили трайно установеното в практиката разбиране за неприложимост на чл. 8, ал. 2, т. 5, предл. първо от наредбата в производствата по глава двадесет и седма от ЗОП, доколкото въпросът за присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение от КЗК и от Върховния административен съд в производствата по обжалване в областта на обществените поръчки е добре разработен в цитираната съдебна практика.

Не намират основание изложените от ДЗЗД „М. С. – ДП“ съображения относно изменението на чл. 8, ал. 2, т. 5 от наредбата, налагащо според искателя изменение и на установената практика. Съставът намира за необходимо да подчертае, че определянето на минималното адвокатско възнаграждение в зависимост от прогнозната стойност на обществена поръчка, приравнена на материален интерес, а не в зависимост от вида на делото и обема на осъществената по него процесуална защита, противоречи на материалния закон. Според чл. 36, ал. 2 от ЗЗД размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован , а възнаграждението трябва да е съобразено, както с обема и сложността на извършената дейност, така и с величината на защитавания интерес. Минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата разпоредба, когато цената на адвокатския труд отговаря общо и на двата критерия, а не само на единия от тях, в който случай възнагражденията не биха били справедливи и обосновани. Несъобразяването на разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 5, предл. второ от наредбата с въведените правила от нормативния акт от по – висока степен въз основа, на който тя се издава, води до невъзможността за нейното прилагане по арг. от чл. 5, ал. 1 от АПК и чл. 15, ал. 3 от ЗНА.

За пълнота следва да се посочи, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 3000 лева за производството пред КЗК и пред Върховния административен съд надвишават минималния размер от 1 000 лева на адвокатското възнаграждение за всяка инстанция, предвиден в приложимата в случая разпоредба на чл. 8, ал. 2, т. 5, предл. второ от наредбата.

По тези съображения искането на ДЗЗД „М. С. – ДП“ за изменение в частта за разноските на постановеното по настоящото дело решение е неоснователно, което налага оставянето му без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ДЗЗД „М. С. – ДП“ за изменение в частта за разноските на решение № 2027/02.03.2022 г., постановено по адм. дело № 12126/2021 г. от Върховния административен съд.

Определението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Р. п/ МАРИЯ РАДЕВА