О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1451

ГР.С.,17.12.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.12.12 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. ч. гр. д. №941/12 г.,

Намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. Й. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр. д. №409/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение по иск на П. Р. с пр. осн. чл. 59, ал. 9 от СК е изменен първоначално определеният режим на лични отношения на малолетните деца на страните – Й. Й. – род. през 2000 г. и Й. Й. – род. през 2003 г., с бащата, на когото не са предоставени за упражняване родителските права. Режимът е изменен само в частта за ежемесечните контакти, които са намалени от всяка събота и неделя с преспиване, на всяка първа и трета събота и неделя с преспиване, от 10 ч. в събота, до 18 ч. в неделя. Продължителният годишен и празничните контакти на бащата с децата не са променени.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. Намира, че въпросът: „съзнателното и целенасочено едностранно препятстване изпълнението на определения режим на лични отношения създава ли основание за нови мерки, ползващи виновния за неизпълнението родител” е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС №1/74 г., т. 5, където е посочено, че съзнателното задържане...