Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 304 ГПК.

Образувано е по молба на Х. И. Б. и Л. П. Б. за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 1245/2011 г. на Червенобрежки районен съд.

Молбата се основава на твърдения, че молителката Х. Б. е била конституирана като ответник по гр. д. №1245/2011 г. на Червенобрежки районен съд, без да е доведено до знанието й нито едно от извършените съдопроизводствен действия. Тя не е била потърсена на постоянния си адрес, за да получи призовката за съдебното заседание. Не бил правен опит за връчване на призовката и чрез съсед. Вместо това е било залепено съобщение и назначен особен представител, което довело до лишаване на молителката от възможността лично да участва в делото.

По отношение на молителя Л. Б. се твърди, че той е бил необходим другар на ответницата Х. Б., тъй като сделката, предмет на иска по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, била сключена по време на брака между двамата. Въпреки това съдът не го е конституирал като страна и той не е участвал в делото.

Ответниците в производството Р. П. Г., В. П. Т. и П. И. И., конституирани на мястото на починалата П. И. Н., не вземат становище по молбата.

С определение по чл. 307 ГПК № 302/20.11.2017 г. молбата е допусната до разглеждане по същество от ВКС.

Разгледана по същество, молбата за отмяна е основателна.

С влязлото в сила решение № 293 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 1245/2011 г. на Червенобрежки районен съд е бил уважен предявеният от П. И. Н. срещу дъщеря й Х. И. Б. иск по чл. 87, ал. 2 ЗЗД - развален е поради неизпълнение договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 149-54, т.V, н. д. № 20588/1997 г. на РС Червен бряг, вписан в Служба по вписванията при РС Червен бряг в парт. книга том 66, стр. 1257. С този договор П. И. Н. е прехвърлила на Х. И. Б. дворно място с площ от 700 кв. м., съставляващо УПИ XI-254 в кв. 12 по плана на [населено място], област П., заедно с построената в него къща, лятна кухня и стопанска сграда.

На 09.01.2012 г., при първото посещение на посочения в исковата молба адрес на ответницата Х. Б., връчителят е залепил уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, в което е отразил, че не е намерил на адреса лице, което да получи съобщението с приложената искова молба и доказателства. На 30.01.2012 г. връчителят е удостоверил, че никой не се е явил да получи съобщението и го е изпратил в съда. Районният съдия е предприел действия по установяване на постоянния адрес на ответницата и от приложените по делото доказателства се установява, че той съвпада с адреса по исковата молба. С разпореждане № 920 от 22.06.2012 г. районният съдия е взел решение за назначаване на особен представител по чл. 46, ал. 6 ГПК. Особеният представител е назначен с определение № 1274/11.09.2012 г. и делото е продължило с негово участие. Изготвеното решение е съобщено на ответницата чрез назначения особен представител, който не е предприел действия по обжалването му.

При тези данни следва да се приеме, че районният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила във връзка с призоваването на ответницата Х. Б.. Призоваването по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК чрез залепване на уведомление се извършва по разпореждане на съда – чл. 43, ал. 2 ГПК, а не по инициатива на връчителя. И преди изменението на чл. 47, ал. 1 ГПК /ДВ бр. 86/2017 г./ съдебната практика приемаше, че към призоваване по чл. 47, ал. 1 ГПК може да се пристъпи едва след като връчителят не може да намери лицето на посочения адрес при най-малко три посещения в продължение на един месец и след като е положил усилия да разбере дали лицето живее на адреса и по кое време може да бъде намерено – решение № 24 от 10.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4670/2017 г., I г. о., решение № № 26 от 18.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5598/2015 г., IV г. о., решение № 14 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5741/2014 г., I г. о., решение № 231 от 15.10.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4270/2014 г., I г. о., решение № 47 от 26.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 69/2018 г., IV г. о., ГК и др. В случая тези изисквания не са били спазени. Още при първото посещение на адреса връчителят е пристъпил по своя инициатива към залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, без да е удостоверил, че преди това е проучил дали лицето живее на адреса и кога може да бъде намерено. От своя страна съдът, който проверява редовността на връчването, не е констатирал нередовност, а е пристъпил към назначаване на особен представител на ответницата. Тези нарушения съставляват основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на районния съд, тъй като са лишили страната от възможност да участва в делото. Това налага отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане на предявения иск, в случай, че останалите наследници на ищцата П. И. Н. желаят това.

Основателна е и молбата за отмяна на влязлото в сила решение, подадена от Л. П. Б.. Молителят е съпруг на Х. Б., като бракът им е сключен на 27.03.1993 г. Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, който е бил предмет на влязлото в сила решение и по който по който Х. Б. е била страна, е сключен на 02.12.1997 г. По силата на чл. 19 от СК отм. имотът се е включил в тяхната съпружеска имуществена общност, а това от своя страна означава, че съпрузите са били необходими другари в производството по чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Постановеното в това производство решение обвързва неучаствалия съпруг Л. Б. и той може да защити правата си, като иска отмяната му на основание чл. 304 от ГПК. Подадената от него молба за отмяна е основателна и следва да бъде уважена.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и чл. 304 ГПК влязлото в сила решение № 293 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 1245/2011 г. на Червенобрежки районен съд.

Връща делото за ново разглеждане на от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: