О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 380

ГР. София, 22.05.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.03.18 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №4288/17 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Н. Н. срещу въззивното решение на Апелативен съд Велико Т. /АС/ по гр. д. №154/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени главният иск на касатора срещу Н. Н. по чл. 152, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД – за признаване нищожността на сключения между страните договор за продажба на недвижим имот – апартамент в [населено място], оформен с нот. акт №1126 от 1.06.07 г., поради заобикаляне на закона и евентуалните искове по чл. 42 ЗЗД – за признаване за установено, че посоченият договор за продажба е нищожен за ид. ч. от прехвърления имот, поради липса на представителна власт, и по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 ЗС - за признаване за установено, че ответникът Н. Н. не е собственик на тази идеална част от имота, предмет на договора.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на цитираната и приложена практика на ВКС по следните правни въпроси от предмета на спора:

1. Кога следва да бъде постигнато съглашението по чл. 152 ЗЗД, за да бъде същото недействително – преди възникване...