Производство по чл. 248 ГПК.

С молба с вх. № 1734 от 19.02.2018 г., подадена от И. Х. С. по пощата на 15.02.2018 г,. е направено искане за изменение на решение № 316/17 от 15.01.2018 г. по гр. д. 4787/2018 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение в частта му за съдебните разноски. Поддържа се, че при определяне на разноските не са съобразени всички разходи извършени в хода на инстанционното производство, които следва да бъдат присъдени на касатора с оглед изхода на делото.

Ответникът по молбата В. В. Д. не взема становище.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата е редовна от външна страна, подадена в срок и процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата за отмяна на определението в частта му за разноските е неоснователна.

С решение № 316/17 от 15.01.2018 г. по гр. д. 4787/2018 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение е обезсилено решение № 7858 от 11.11.2015 година по гр. д. № 3800/2015 година на Софийски градски съд в частта му, с която е потвърдено решение І-118-71 от 25.09.2014 г. по гр. д. № 13993/2013 г. в частта, с която са присъдени законни лихви върху сумата 8823 лева, считано от 29.03.2008 година до окончателното и изплащане. В частта му, с която предявеният от В. В. Д. против И. Х. С. иск с правно основание чл. 48 ЗЗД е уважен за сумата 8823 лева решението е оставено в сила. Присъдени са съдебни разноски в касационната инстанция.

С така постановеното решение на молителя не са присъдени съдебни разноски за първоинстанционното и въззивно производства, които с оглед изхода на делото са определени правилно. Заплатените от страните в хода на инстанционното производство съдебни разноски са съобразени с цената на предявения иск от 8823 лева, без да са повлияни от недопустимо присъдената законна лихва върху главницата, в която част въззивното решение е обезсилено. Върху цената на иска от 8823 лева са внесените от молителя И. Х. С. държавна такса за въззивно обжалване (176, 46 лева), както и адвокатското възнаграждение от 2000 лева, уговорено преди въвеждане от насрещната страна на недопустимото искане за присъждане на законна лихва, идентично с изплатеното във въззивното производство. Няма отношение към недопустимо присъдените законни лихви и извършения от страната разход за възнаграждение на експерта, изготвил автотехническата експертиза по делото. В първоинстанционното и въззивното решения съдебните разноски са съобразени точно с направените от страните разноски и с изхода на делото, по което предявения иск за главницата на претендираното вземане е изцяло уважен. Въззивното решение по гр. д. № 3800/2015 година на Софийски градски съд, потвърждаващо решение І-118-71 от 25.09.2014 г. по гр. д. № 13993/2013 г. на Софийски районен съд, с което искът с правно основание чл. 48 ЗЗД е уважен изцяло е оставено в сила в тази му част от Върховния касационен съд с решение № 316/17 от 15.01.2018 г. по гр. д. 4787/2018 г., поради което искането за изменение на решението в частта му за разноските е неоснователно.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1734 от 19.02.2018 г., подадена от И. Х. С. за изменение на решение № 316/17 от 15.01.2018 г. по гр. д. 4787/2018 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение в частта му за съдебните разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: