О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 312

гр. София, 21.05.2018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на петнадесети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№655 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. П. А. срещу решение №270 от 07.12.2017 г. по в. т.д.№488/2017 г. на АС Варна. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №55 от 14.06.2017 г. по т. д.№108/2016 г. на ОС Силистра в частта, с която е признато за установено по отношение на Т. П. А., че дължи на [фирма] сумата от 26 961 лв., главница по договор за кредит от 14.08.2014 г. и анексите към него, ведно със законната лихва от 27.01.2016 г. до окончателното изплащане, сумата от 1 163.43 лв. договорна лихва върху главницата, дължима за периода 20.04.2015 г. – 14.08.2015 г., сумата от 1 647.42 лв., лихва върху просрочена главница, начислена за периода 20.06.2015 г. – 26.01.2016 г. и сумата от 886.46 лв., санкционна лихва, начислена за периода 20.04.2015 г. – 26.01.2016 г.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона: 1. Императивни или диспозитивни по правната си същност са нормите, включени в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от...