Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма]-г.С. срещу въззивното решение от 8.07.10г. по г. д.№3369/09г. на САС-5 с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 27.07.09г. по т. д.№779/08г. на СГС,VІ, 5 с-в.

В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения /чл. 281 т. 3 ГПК/.

В изложението си съобразно императивното изискване на чл. 284 ал. 3 т. 1ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл. 280ал. 1т. 3 ГПК основание.

Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по следният въпрос, който касаторът определя като обуславящ изхода на делото материалноправен въпрос, а именно осчетоводяването на фактурите, в които са отразени извършените дейности означава ли, че тези дейности са реално извършени.

Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл. 196 и сл.ГПК отм. във вр. с пар. 2 ал. 1 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК

ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл. 280 ГПК приема следното:

Предмет на делото е иск, предявен на основание чл. 266 ал. 1 ЗЗД от [фирма], г.Шумен срещу касатора за заплащане на възнаграждение за изработване доставка и монтаж на алуминиева дограма.

Формулираният от касатора материалноправен въпрос няма характеристиката на обуславящ изхода на делото, което съгласно т. 1 от ТР№1/19.02.10г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходима преценка за наличие на заявеното в тази връзка основание по чл. 280ал. 1т. 3 ГПК.Независимо от това ВКС-ТК приема следното:

Стоковите фактури съобразно константната практика на ВКС се определят по своята правна характеристика като частни свидетелстващи документи които нямат обвързваща съда доказателствена сила и следва да бъде ценени наред с всички останали доказателства по делото.

В конкретния случай въпроса дали е налице точно изпълнение от страна на изпълнителя на работата [фирма], г.Шумен е фактически и не съставлява метиалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Същото важи и за въпроса за фактическото приемане на работата от страна на поръчващия и за евентуално направените от него възражения за неточно изпълнение в качествено отношение.

Както ВКС е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.

В конкретния случай тези предпоставки не са налице, обстоятелство което предпоставя липса на основанието по т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 8.07.10г. по г. д.№3369/09г. на САС-5с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 27.07.09г. по т. д.№779/08г. на СГС, VІ,5 с-в.

На ответника по касационната жалба [фирма], г.Шумен не следва да се присъждат съдебни разноски за настоящата инстанция на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, тъй като не са представени доказателства за направени такива.

Водим от горното ВКС-ТК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 8.07.10г. по г. д.№3369/09г. на САС-5 с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 27.07.09г. по т. д.№779/08г. на СГС, VІ,, 5 с-в.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: