Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: К. Е.

Б. Й.

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

т. дело № 820/2010 година

Производството е по 248 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], чрез процесуалния му пълномощник, с искане за допълване на определение № 199 от 28.03.2011 г. по т. д.№ 820/2010 г., като се присъдят направените пред ВКС разноски.

Ответникът по молбата – [фирма], [населено място], чрез управителя О. Д., заявява несъгласие с размера на претендираните разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема, че молбата по чл. 248 ГПК е допустима, а по същество е основателна.

С определение № 199 от 28.03.2011 г. настоящият съдебен състав не е допуснал касационно обжалване на атакуваното от „ [фирма] решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-а състав, постановено на 11.05.2010 г. по гр. д.№ 7969/2009 година, но е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното с отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски в полза на [фирма]. Искането е подкрепено от приложен към отговора договор за правна защита и съдействие от 23.07.2010 г., от който е видно, че действително направените разноски, изразяващи се в заплатено възнаграждение за един адвокат, са в размер на 550 лв. Предвид изхода на делото пред касационната инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се ангажира отговорността на касатора /сега ответник по молбата/ за разноските в посочения размер.

Като неоснователно следва да се прецени възражението на ответника по молбата за прекомерност на заплатеното от молителя/касатор/ възнаграждение за адвокат. Този извод следва от приложимите по аналогия разпоредби на чл. 7,...