Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осми март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. К. ЧЛЕНОВЕ:ЗАХАРИНКА ТОДОР. Ч. при секретар В. В. и с участието на прокурора Илиана Стойковаизслуша докладваното от съдиятаЗ. Т. по адм. дело № 12181/2021
Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от адв. М. Г., като пълномощник на И. С. и М. С., и двамата от гр. Казанлък, [улица], против Решение № 308 от 19.07.2021 г., постановено по административно дело № 308, по описа за 2020 г. на Административен съд - С. З. с което е отхвърлена, като неоснователна жалбата им против виза за проектиране от 11.03.2020г., издадена от Главния архитект на О. К. върху Комбинирана скица № 283/02.03.2020г., на основание чл.140 ал. 2 от ЗУТ- за проектиране на жилищна сграда в УПИ ХІІІ-6322,6323, кв. 241 по плана на град Казанлък, въз основа на КЗСП, одобрен със Заповед №149/1995г. и са присъдени разноски.
Решението се преценява като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, настоява се за отмяната му, с постановяване на ново решение, с което да се уважи жалбата и се отмени процесната виза, като се присъдят и направените в двете съдебни инстанции разноски. Сочи се като неправилно приетото от съда, че при издаването на процесната виза административният орган не е следвало да се съобрази с Разрешение за строеж /РСтр./ № 68/11.04.2019г., тъй като то не е издадено въз основа на предвиденото в ПУП застрояване, извод, който се налагал от разпоредбата на чл. 125, ал. 5 ЗУТ. Тази констатация противоречи на посочената разпоредба, съгласно която в ПУП се отразяват разрешените строежи по предходен подробен план, за който разрешенията за строеж не са загубили правно действие. И след като в настоящия случай, РСтр. № 68/11.04.2019г. е влязло в сила на 02.05.2019г., а оспорената виза е издадена на 11.03.2020 г. и съгласно чл. 156, ал. 5 ЗУТ, влезлите в сила РСтр. не подлежат на отмяна, Гл. архитект, при издаването на процесната виза, е следвало да съобрази придобилото стабилитет РСтр. на сграда в източната част на УПИ VIII-6319, като предвижданията за новото строителство в съседния имот не трябва да влизат в конфликт с него. Като е приел обратното, съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт - разрешената с влязло в сила РСтр. № 68/2019 г. сграда в източната част на УПИ VIII-6319 е законна сграда на основно застрояване и спрямо нея следва да се преценява отстоянието към улицата-тупик, до бъдещата сграда в УПИ ХІІІ-6322,6323 - предмет на настоящето дело. Това отстояние е по-малко от нормативно изискуемото по чл. 32 ЗУТ, поради което издадената виза за проектиране противоречи на закона и следва да бъде отменена.
В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
Ответните в касацията страни: Главен архитект на О. К. М. С., Г. С. и В. Г., не се явяват и не се представляват. От АС Андреева, Цонева, Колева, гр. Ст..Загора, чрез адв. В. Ц., представляваща М. С. и Г. С., /встъпили в процеса като наследници на починалата страна Р. С./, е постъпила молба-отговор по жалбата, с която се оспорва същата и се излагат съображения, че издадената виза не страда от пороци, не са налице твърдяните основания за отмяната й и решението, като правилно, следва да се остави в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
За да се произнесе, настоящият състав при Второ отделение на ВАС съобрази следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни, насочена е срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт, което я определя като процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и които да налагат неговата отмяна.
Съдът е посочил фактите в хронология: На 18.01.2019г са били издадени визи за проектиране в двата урегулирани имота, през улица, като са оспорени и отменени, но визата № 46/18.01.2019г не е произвела действие в нито един момент и е нейната законосъобразност е окончателно отречена с Решение № 182/25.06.2020г. по адм. д. № 501/2019г. на АС-С. З. оставено в сила с Решение № 6713/03.06.2021г. на ВАС. Визата е отменена, защото допуска намалени отстоения спрямо УПИ ХІІІ-6322,6323 кв. 241 по плана град Казанлък, обусловени от широчината на улицата – тупик между двата имота, която е 4 метра. Междувременно е влязло в сила, на 02.05.2019г., Разрешение за строеж в УПИ VІІІ-6319г. - № 68/11.04.2019г. Разрешението за строеж в УПИ ХІІІ-6323.6322 в кв. 241 е отменено от РДНСК поради това, че визата за проектиране /настоящата/, не е влязла в сила.
Жалбоподателите са собственици на УПИ VІІІ-6319, съседен през улица спрямо УПИ ХІІІ-6322,6323 за който, на 11.03.2020г., от Гл. архитект на община Казанлък е издадена процесната виза за проектиране на жилищна сграда, върху Комбинирана скица № 283/02.03.2020г., на основание чл. 140, ал. 2 от ЗУТ и в изпълнение на задължителното съдебно решение № 478/12.12.2019г. по адм. д. № 88/2019г. по описа на АС-С. З. с което, по жалба на собствениците на УПИ ХІІІ-6322,6323 кв. 241 по плана на град Казанлък, е отменена издадената по тяхно искане, от Гл. архитект на община Казанлък, виза за проектиране № 47/18.01.2019г. на жилищна сграда в собствения им УПИ ХІІІ-6322,6232 кв. 241 по плана на град Казанлък, а преписката е върната за ново разглеждане и произнасяне по заявлението от 16.01.2019г., съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона: при новото произнасяне на Гл. архитект по заявлението на собствениците на УПИ ХІІІ-6322,6323, да се съобразят предвижданията за застрояване на имота по действащия ПУП – КЗСП, одобрен със Заповед № 149/30.10.1995г на Кмета на община Казанлък, според който в този УПИ е предвидена жилищна сграда на четири етажа, точно определените с този план показатели, като не следва да се определят показатели на застрояване, които са допустими по Общия устройствен план на града, одобрен с решение на Общинския съвет № 579/26.10.2017г., т. е. при действието на ЗУТ, който запазва действието на влезлите в сила планове, одобрени при прилагане на ЗТСУ.
Изпълнението на последните е проследено от съдебния състав, като с оглед изискването на чл. 177, ал. 2 от АПК, е извършена преценка и на неговата законосъобразност - т. е., дали оспорената от жалбоподателите виза за проектиране е съобразена с действащия КЗСП за УПИ ХІІІ-6322,6323, кв. 241 по плана на гр. Казанлък. Въз основа на доказателствата по делото, включително и от заключението на вещото лице, прието без оспорване по делото, съдът е приел, че визата от 11.03.2020г. е издадена при спазване на КЗСП, а това означава и на указанията на съда по адм. д. № 88/2019г. по описа на АС - С. З. - при издаването на визата за проектиране за УПИ VІІІ-6322,6323 в кв. 241, не се променят конфигурацията и разположението на сградите, начина и характера на застрояване и предназначението на УПИ. Посочената във визата котировка – 4 метра, е в съответствие с КЗСП и отчита разстоянието от предвидената сграда на основно застрояване в УПИ ХІІ—6322,6323 до уличната регулационна линия на УПИ VІІІ-6319 по плана на гр. Казанлък. При това правно положение и като се има предвид чл. 125, ал. 5 от ЗУТ, недопустимо е да се приеме обратното с настоящото съдебно решение, а именно, че същият факт, на който жалбоподателите се позовават – намалени отстоения между сгради на основното застрояване, каквато тяхната на допълващото не е, е допуснато с оспорената виза за проектиране.
Решението е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, след преценка на доказателствата и обсъдени възражения на страните, съдът е направил законосъобразни изводи за неоснователност на оспорването, които се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Правилно е приетото, че към датата на издаване на оспорената в настоящото производство виза за проектиране № 283 от 11.03.2020 г., разрешение за строеж № 68/11.04.2019г. е било в законна сила и това обстоятелство обуславя наличието на правен интерес от оспорване, съгласно чл. 131 от ЗУТ, каквито са били и указанията за проверка в определение № 2858/02.03.2021г. на ВАС по адм. д. № 2078/2021г. Изводите на съда за липса на основания за отмяна на процесната виза са обосновани и в този смисъл оплакванията на касатора, направени и пред първоинстанционния съд, се явяват несъстоятелни. Съобразени са последиците от решението по адм. д. № 501/2019 г. по описа на АС-С. З. /с което е отменена виза за проектиране № 46/18.01.2019 г. в УПИ VIII-6319 на надстройка на допълващо застрояване и пристройка – топла връзка към съществуваща сграда/, въз основа на която е издадено разрешение за строеж № 68/11.04.2019 г. и правилно е прието, че същата не е действащ административен акт към 11.03.2020г, когато е издадена настоящата виза за проектиране, в изпълнение на съдебно решение. Съдът правилно е разрешил спорния въпрос - дали административният орган е следвало да съобрази разрешение за строеж, което не е издадено въз основа на предвиденото в ПУП застрояване, доколкото визите за проектиране, извън хипотезата на чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, представляват техни изменения и стават част от техните предвиждания. За да даде отрицателен отговор на този въпрос, съдът е съобразил относимата правна уредба /чл. 125, ал. 5 от ЗУТ, чл. 31 ЗУТ/, както и доказателствата по делото, включително заключението на вещото лице, неоспорено от страните и правилно е приел, че оспорената виза за проектиране от 11.03.2020 г. е издадена при спазване на КЗСП, както и на указанията на съда по тълкуване на материалния закон, дадени с адм. д. № 88/2019 г. по описа на АС-С. З. Оплакванията на касаторите, обосновани с РСтр № 68/2019г., не могат да бъдат споделени, след като то е издадено по силата на признатата за незаконосъобразна /и впоследствие отменена/ виза за проектиране в УПИ VІІІ-6319, с допуснато надстрояване на допълващо в имота застрояване, с жилищна сграда.
При така установените обстоятелства, обосновано съдът е отхвърлил оспорването на виза за проектиране от 11.03.2020 г., издадена от Главния архитект на О. К. на основание чл. 140, ал. 2 от ЗУТ и обжалваното решение като правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, следва да бъде оставено в сила, поради което и Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 308 от 19.07.2021 г., постановено по административно дело № 308, по описа за 2020 г. на Административен съд - С. З. с което е отхвърлена, като неоснователна жалбата на И. С. и М. С., и двамата от гр. Казанлък, против виза за проектиране от 11.03.2020г., издадена от Главния архитект на О. К. върху Комбинирана скица № 283/02.03.2020г., на основание чл.140 ал. 2 от ЗУТ- за проектиране на жилищна сграда в УПИ ХІІІ-6322,6323, кв. 241 по плана на град Казанлък, въз основа на КЗСП, одобрен със Заповед №149/1995г. и са присъдени разноски. Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Георги Колев
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ З. Т. п/ Севдалина Червенкова