4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 667

гр. София, 01.08.2015 год.В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т. д. № 2822 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Д., [населено място], срещу решение № 141 от 23.04.2015г. по т. д.№ 60/2015г. на Пловдивски апелативен съд, II търговски състав, с което е потвърдено решение № 540 от 13.11.2014г. по т. д.№ 271/2013г. на Окръжен съд – Пловдив и касаторът е осъден да заплати по сметка на П. държавна такса за въззивно обжалване в размер на 7 080 лева. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] /в несъстоятелност/ иск с правно основание чл. 694 ТЗ за установяване съществуването на неприето в производството по несъстоятелност вземане в размер на 354 000 лева, дължими по договори за правна защита и съдействие по приложение 1, неразделна част на споразумение между страните, сключено на 17.05.2013г..

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че процесуалното право на ответника да признае иска не може да бъде валидно упражнено, като поддържа, че не е налице хипотезата на чл. 237, ал. 3, т. 2 ТЗ. Твърди, че е напълно абсурден и другият мотив на съда да отхвърли предявения иск, а именно, че не кредитира декларация – съгласие, с която временният синдик е дал предварителното си съгласие...