Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена частна касационна жалба от Р. Б. МЕНИДЖМЪНТ Е. [населено място], чрез упълномощения адвокат Ст. П., против определение № 989/04.05.16 г. на Пловдивски окръжен съд, 5-и въззивен граждански състав по ч. гр. д.№ 113/2016 г., с което е потвърден отказ на Служба по вписванията за заличаване на възбрана, вписана с акт № 51, т. 6 от 07.06.2012 г.

В частната жалба се излагат подробни съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано; моли се да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което молбата за заличаване на възбраната да бъде уважена.

Допускане на касационно обжалване на определението на ПОС се претендира по следните въпроси: 1/ При наличие на осъществена продан в производство по несъстоятелност по реда на чл. 718 ТЗ, може ли купувачът на имота да иска заличаване на възбрана, вписана върху същия имот от ЧСИ преди обявяване на продавача в несъстоятелност; 2/ Как следва да се определи фактът дали едно вземане е включено в изготвения от синдика списък на приетите вземания, при положение, че в списъка на приетите вземания е включено едно сборно като размер вземане на кредитора, без конкретизация по основание и размер. Следва ли в тези случаи съдът, сезиран с жалба срещу отказ на СВ за вдигане на възбрана върху имота, служебно да изиска от съда по несъстоятелността информация кое точно вземане на този кредитор е включено в списъка на приетите вземания или съдът следва да укаже на жалбоподателя да представи доказателства в този смисъл; 3/ Допустимо ли е съдът да се произнесе по въпрос, по който не е събрал и/или указал на страната представянето на доказателства; като бланкетно се твърди, че въпросите са разрешени в хипотезите на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, и същевременно са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като съобрази доводите по чл. 280 ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в законоустановения срок по чл. 275 ал. 1 ГПК.

За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на ПОС е приел, че мотивите на съдията по вписванията в обжалвания отказ /че възбраната може да бъде вдигната само по нареждане на ЧСИ, който я е наложил, съгл. чл. 31 ал. 1 ПВ/, са неправилни. Счел е, че молителят е активно легитимиран да иска заличаване на възбраната, но предвид придобиването на правото на собственост от него при осребряване на имуществото на длъжника в производство по несъстоятелност е приел, че липсват данни, установяващи вземането на кредитора Р. /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, обезпечено с процесната възбрана /в размер на 5 000 евро със законната лихва, считано от 03.04.2012 г./, да е идентично с вземането на същия кредитор, прието при условията на чл. 693 ТЗ в размер на 774 076.46 лв. С оглед горното е счел, че вземането по изпълнителното дело, по което е наложена възбраната, не е това, включено в списъка по чл. 686 ал. 1 т. 1 ТЗ и липсват доказателства, че конкретното изпълнително дело се е прекратило по силата на закона /чл. 638 ал. 4 ТЗ/, респективно че действието на възбраната е отпаднало.

Настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, ІІ ТО, като съобрази указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, намира, че не са налице основанията на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационна проверка. Видно е, че първият формулиран правен въпрос не е обусловил правната воля на съда, поради което няма значение за изхода по конкретното дело. Останалите въпроси обобщено касаят правомощията на компетентния окръжен съд в производството по чл. 538 ГПК относно събирането на доказателства и установяването на факти. Те могат да бъдат преформулирани и да се квалифицират като значими за резултата по делото, но частният жалбоподател не е обосновал надлежно факултативно изискуемите предпоставки за достъп до касация, за да бъде извършена проверка за тяхното съответствие със закона. Освен това, част от въпросите относно доказването са чисто фактически, в който случай може да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл. 538 ал. 4 ГПК молителят има правото да предяви същото искане отново, с прилагане на съответните, относими към реализиране на правата му доказателства.

С оглед горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 989/04.05.16 г. на Пловдивски окръжен съд, 5-и въззивен граждански състав по ч. гр. д.№ 113/2016 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: