О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 226

С., 04, 04, 2011 година

Върховният касационен съд на Р. Б.,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми март две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЕМИЛ МАРКОВ

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т. дело № 711/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] –[населено място] срещу решение № 22 от 12.04.2010г. по т. д. №45/10г. на Б. апелативен съд.

Ответникът по касация- [фирма] –[населено място] не е заявил становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.

Касаторът в своето изложение по реда на чл. 285, ал. 3, т. 1 ГПК е поддържал фактически неточно, че съдът е определил неправилно правното основание на предявения иск. Посочил е още, че този въпрос бил решен в противоречие с практиката на ВКС – решение №75/88г. на ОСГК на ВС на РБ, като са развити доводи свързани с начина на определяне на правната квалификация на предявения иск.

Страната не обосновава приложно поле на касационно обжалване съобразно изложеното от нея, с което по-скоро е развила оплакване за незаконосъобразност отколкото доводи относими към специалните хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК.Освен това посоченото решение е ирелевантно тъй като е постановено с оглед предмета на иска по чл. 109 ЗС, т. е. няма относимост към разглеждания случай. Но макар и правно непрецизно формулирано от изложението може да бъде изведено оплакване и за недопустимост на постановения съдебен акт.

С оглед възприетото с т. 1 на...