О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№295

София, 26.04.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЕМИЛ МАРКОВ

изслуша докладваното от съдията Ч.

т. дело № 283/2011 година.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] –[населено място] против решение №72 от 08.06.2010г. по гр. д. №179/2010 г. на В. апелативен съд.

Ответникът по касация – [фирма] –[населено място] е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът e заявил, че по „ съществените за изхода на спора” въпроси / непосочени/ въззивният съд се е произнесъл в противоречие с нормативната практика на съдилищата по чл. 12, чл. 20, чл. 20а, чл. 95 ЗЗД и чл. 140 ЗУТ.Посочил е още, че по един от „съществените въпроси” / непосочен/, съдът се е произнесъл в нарушение на нормите на процесуалния закон. Считал още, че „ по един от съществените въпроси”/непосочен/, свързан с „ процедурните правила, по които следвало да се развива процеса” била налице „ празнота в съдебната практика”, като е възпроизведен текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.Касаторът е сочил, че е направил опис на съдебната практика която групирал, съобразно основанията развити в касационната жалба в „нарушение на законови разпоредби”. След което са изложени конкретни доводи за нарушение на чл. 12 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 20а ЗЗД и...