Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

И. В. М. от[населено място] е обжалва определение № 4 от 18.01.2011 г., постановено по ч. т.д. 5/2011г. на В. апелативен съд, с което е потвърдено определение № 104/11.10.2010 г. по т. д. №46/2010 г. Г. окръжен съд. Искането е за отмяна на въззивното определение поради неправилното тълкуване от съда на разпоредбата на чл. 694, ал. 3 ТЗ за кръга на легитимираните лица за предявяване на установителен иск и за допуснато нарушение на чл. 130 ГПК, което е възпрепятствало частният касатор да поиска възстановяване на срока за подаване на иск по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК. Счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е разрешаване на въпроса за материалноправните предпоставки за предявяване на иска по чл. 694, ал. 1 и ал. 3 ТЗ, като се направи разграничение на легитимираните страни по двата текста на ТЗ за предявяване на положителен или отрицателен установителен иск. Поддържа се, че произнасянето на съда по допустимостта на иска е от значение за законосъобразното развитие на гражданския процес и само при пълното развитие на процеса страните ще имат действителна възможност за защита на правата си, а по приложението на чл. 130 ГПК липсва съдебна практика.

Ответниците по касация [фирма] – в несъстоятелнст,[населено място] и [фирма] - П. не вземат становище по частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, което подлежи на касационен контрол при предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Обуславящ за изхода на делото е въпросът за легитимацията на лицата, които могат да предявят иск по чл. 694 ГПК. Съществува съдебна практика за материалните предпоставки за предявяване на установителен иск, с който се цели установяването или оспорването на прието в производството по несъстоятелност вземане по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ – длъжникът да е в производство по несъстоятелност, кредитор или длъжникът да е направил възражение по чл. 690, ал. 1 ГПК срещу предявено прието или предявено неприето вземане, искът да е предявен в преклузивния седмодневен срок, считано от датата на обявяване на определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ в търговския регистър. В този смисъл е определение № 35 от 28.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 805/2009 г., II т. о., ТК. По въпроса подаването на възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ е ли е процесуална предпоставка за кредитор или длъжникът да упражнят правото на иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ в хипотезата на чл. 694, ал. 3 ТЗ - за вземане, включено в списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ липсва съдебна практика, поради което настоящият състав на ВКС, ТК намира, че е касационното обжалване на въззивното определение ще следва да бъде допуснато при наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ищецът – частен касатор обосновава активната си легитимация с разпоредбата на чл. 694, ал. 3 ТЗ като поддържа, че за разлика от иска по ал. 1, предявяването на иска по ал. 3 не е обвързано с възражение и със съдържанието му срещу списъка на кредиторите по чл. 690 ТЗ, което следвало както от непосредственото, така и от историческото тълкуване на чл. 694 ТЗ.

Разпоредбата на чл. 694, ал. 1 ТЗ разглежда възможност за предявяване на положителен или отрицателен установителен иск срещу неприето, респ. прието вземане с определение на съда, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ. Положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска от кредитор или длъжника е подаване на възражение срещу изготвения от синдика списък на приетите, респ. неприети вземания.

С новата разпоредба на ал. 3 на чл. 694 ТЗ / ДВ, бр. 38 от 2006г./ се предостави право на защита на страните в производството по несъстоятелност да установят, респ. оспорят вземане след постановяване на определението на съда, с което е одобрен списъка на вземанията и които преди произнасянето на съда не са имали основания да подадат възражение по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ, защото вземането е било включено, респ. не е било включено в списъка на приетите от синдика вземания. Не съставлява положителна предпоставка за предявяване на иска подаването на възражение само за кредитор, чието вземане е включено от синдика в списъка на предявените и приети вземания, но по възражение на друг кредитор или длъжника, това вземане е изключено от списъка с определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Не е необходимо подаването на възражение, като предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск за кредитор или длъжник за вземане, което не е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но след уважено възражение на кредитора, предявил вземането, то е включено от съда в списъка на приетите вземания. От горното следва, че с разпоредбата на чл. 694, ал. 3 ТЗ се допуска предявяването на установителен иск от кредитор или длъжника в производството по несъстоятелност, без да има подадено възражение срещу списъка на синдика за приетите или неприети вземания, поради разлика в хипотезите от тези по чл. 694, ал. 1 ТЗ.

Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна.

Предявеният иск е недопустим. Правилно съдът е приел отсъствие на предвидената в чл. 694, ал. 1 ТЗ положителна предпоставка за допустимост на иска за жалбоподателя – кредиторът да е подал възражение в срока и по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ. Видно от доказателствата по делото вземанията на кредитора [фирма], оспорени с исковата молба на ищеца-жалбоподател, са вкл. в списъка на предявените и приети от синдика вземания и срещу тях единствено е подал възражение кредиторът [фирма] – В.. Затова единствено това дружество - кредитор има легитимацията да предяви отрицателен установителен иск за оспорване на вземането на [фирма] от несъстоятелния длъжник, съгласно новелата на чл. 694, ал. 1 ТЗ.

В заключение производството по делото правилно е прекратено поради недопустимост на иска на кредитора И. М.. Водим от изложеното ВКС, Т. отделение, първо отделение в настоящия си състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

определение № 4. от 18.01.2011 г. постановено по ч. т. д. 5/2011г. на В. апелативен съд, с което е потвърдено определение №104/11.10.2010 г. по т. д. №46/2010 г. Г. окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: