Определение по т. д. №1519

-24 на ВКС , ТК, Първо отд.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3368

гр. София, 12.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в закрито заседание на 28.11., две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б.

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №1519/24 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ЗК „Лев инс”АД срещу решение №342/26.03.2024 г. на АС-София, Първи гр. с-в, по гр. д. № 229/24, В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 06.10.2023г по гр. д. № 5971/2018г СГС, ГО, I-3-ти В ЧАСТТА , с която по иск предявен на осн. чл. 226,ал.1 от КЗ/отм/застрахователното дружество е осъдено да заплати на П. Д. Г. сумата от 600 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП настъпило на 27.08.2015г.

Излагат се основания за незаконосъобразност на въззивното решение в обжалваната част и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока отхвърляне изцяло на иска . Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон: по делото не се установявало наличие на осъществен състав на непозволено увреждане, че случая не се урежда от нормата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм/, доколкото е налице трудова злополука, а не ПТП, както и че не се установявало действие или бездействие на застрахования по повод притежаването и използването на автомобил. Възразява, че настъпилото събитие не попада в застрахователното покритие по застраховка ГО на водач на МПС, тъй като автомобилът не е бил в движение и че инцидентът не е настъпил в резултат на негово обезопасяване.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от страна на жалбоподателя се сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.2 ГПК - очевидна неправилност, изразяваща се в извода на съда, че вредоносният инцидент е настъпил по време на използването на превозното средство в съответствие с обичайната му транспортна функция.

Ответникът по касационната жалба в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови въззивното решение, съдебният състав на САС е изложил в мотивите следните съображения:

Между страните е безспорно, че на 27.08.2015 . тов. автомобил М. А. е трябвало да бъде натоварен в складова база на „Екологика-България“ ЕООД с торби биг-бег, съдържащи алуминиеви отпадъци. Не се спори, че в товаренето участвал и ищецът, който работел в дружеството. Установява се, че се е наложило на ищеца да се качи в каросерията на камиона и да завърже торбите една към друга с въже. При дърпане на въжето то се скъсало, ищецът загубил равновесие, залитнал и паднал от камиона от височина около 3 метра, като ударил гърба и главата си.

Спорно по делото, според съда, е дали така описаното произшествие представлява застрахователно събитие, което се покрива от сключената застраховка ГО на водач на МПС със застраховател - ответното дружество. Изложено е, че съгласно чл. 257 от КЗ /отм, действащ към момента на произшествието/ застраховката Гражданска отговорност на автомобилистите покрива гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В закона няма дадено легално определение на термина използване на МПС, като елемент от хипотезата на нормата, при проявата на който се ангажира отговорността на застрахователя. В пар.4б от ДР на КЗ/отм/ е посочено, че кодексът въвежда разпоредбите на Директива 72/166 ЕО на Съвета относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, както и последващите изменящия Директиви 72/430, 84/5 и 2005/14. С чл. 3 от Директива 71/166 ЕО държавите -членки поемат задължение, че гражданската отговорност във връзка с използването на превозни средства с обичайно домуване на тяхна територия, е застрахована. Съдът се е позовал и на чл.1, пар.1а на Директива 2009/103 ЕО, която разпоредба е въведена с Директива 2021/2118 ЕО, е дадена легална дефиниция на понятието „използване на превозно средство като всяко използване на превозно средство, което в момента на произшествието съответства на функцията на това превозно средство като средство за транспорт, независимо от неговите характеристики и независимо от терена, на който се използва моторното превозно средство, както и от това дали то е неподвижно, или в движение.

Директива 2009/103 ЕО е транспонирана в българското законодателство с действащия сега КЗ. Доколкото обаче нормата на чл.1, пар.1а от Директивата е тълкувателна, то може да се приеме, че даденото тълкуване на термина „използване на ПС” е относимо и може да се прилага за случаите, възникнали и преди тази тълкувателна норма на чл.1, пар.1а от Директива 2009/103 ЕО. Понятието „използване на ПС” се е тълкувало по сходен, разширителен начин от практика на СЕС - решение по дело С- 100/2018, както и решения по дело С- 648/2017 и по дело С-162/13. От решенията, според въззимвния състав на САС, се установявало, че СЕС приема, че използването на превозно средство не се ограничава от обстоятелствата дали същото е в движение или не, по какъв терен се движи, ако се движи, а се има предвид всяко използване на превозното средство в съответствие с обичайната му функция. Сочи се, че обикновено превозните средства служат като средства за транспорт и тълкуваното понятие обхваща всяко използване на превозно средство като средство за транспорт.

С оглед на така установеното тълкуване на понятието „използване на превозно средство” съдебният състав на САС е приел, че сключената застраховка ГОА, покриваща вредите от използването на МПС М. А. към 27.08.2015г покрива и вредите причинени на настоящия ищец.

Следователно, приема съдът, 27.08.2015г - падането на ищеца от платформата на автомобила и понасянето на уврежания - представлява застрахователно събитие, покрито от сключената застраховка ГОА. Това е така, защото инцидента настъпва при товаренето на автомобил, използван за превоз на товари, т. е. използването на автомобила е било за превоз на товари, като в момента на произшествието автомобилът е бил използван във връзка с тези му функции - като средство за транспорт на товари и е без значение, че същият не е бил в движение. Съдът прави извод, че товаренето на товарен автомобил е вид използване по предназначение, поради което настъпването на вреди в причинна връзка с товаренето на товарния автомобил представлява застрахователно събитие, вредите от което подлежат на обезщетяване от застрахователя, покрил отговорността за вредите на трети лица, настъпили при използването на автомобила. В случая застрахователят по ГОА - ответника - покрива отговорността за уврежданията настъпили при използването - товаренето на т. а. М. А.

Съдът приема, че е без значение за наличието на застрахователно събитие, дали инцидентът представлява трудова злополука, доколкото един деликт може да изпълва състава както на трудовата злополука, така и на увреждане във връзка с използване на ПС. Няма твърдения по делото за изплатено обезщетение на ищеца поради вреди от трудова злополука, което би могло да има значение по делото, ако се приеме, че процесното и изплатеното обезщетение са породени от един и същ деликт и покриват едни и същи вреди. С оглед така изложените съображения по тълкуването на термина „използване на ПС”, съдът приел за неотносимо възражението на въззивника, че настъпилият инцидент не е ПТП, няма съставен протокол с пострадали лица от ПТП и автомобилът не е бил в движение. Както беше посочено по-горе използването на МПС и причинените във връзка с това вреди не е еднозначно с настъпването на вреди от ПТП. Използването на ПС съобразно неговата обичайна фунция, означава използване на вещта като средство за трансорт и превоз, а не например като средство за генериране на енергия /решение по дело С- 514/2016/. В този смисъл е без значение и дали двигателят на превозното средство към момента на инцидента работел или не и дали същото е било в движение или не. Теминът използване на превозното средство, според съда, се свързва с нормалната експлоатацията на същото съобразно неговите обичайни функции, а не само с настъпването на ПТП и не е свързано с движението на превозното средство.

С оглед всичко гореизложено въззивният съд е приел, че отговорността за вредите, претърпени от ищеца при падането му от товарната платформа на т. а. М. А. се покрива от сключената застраховка ГОА между „Е. Б. ЕООД и ответника и ответникът дължи обезщетение за тези вреди, поради настъпило в срока на действие на договора за застраховка застрахователно събитие.

Относно справедливия размер на дължимото обезщетение за конкретни неимуществени вреди, съдът е изложил следните съображения:

Към датата на увреждането ищецът е бил на 52 години. С оглед установеното - претърпяните физически увреждания - множеството тежки счупвания, съществувалата опасност на живота на ищеца, претърпените няколко операции, продължителния период на силни болки и най-вече настъпилата парализа на долни крайници и нарушения н а тазово-резервоарен контрол, при заключение, че пълно възстановяване е абсолютно невъзможно, а значително или частично подобрение е много малко вероятно, всичко това придружено с дълъг период на носене на урокакетър и преживени уроинфекции, пълната промяна в живота на ищеца, засягаща всички сфери на неговия живот, неминуемия стрес и шок от настъпилата неблагоприятна и неочаквана промяна, продължаващите и досега болки в крайниците и от получените декубитални рани, постоянната необходимост от помощ в ежедневието, по справедливост паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 600 000.00 лв.

При така възприетия извод за основателност на исковата претенция съдът дължи произнасяне по направеното възражение за съпричиняване в отговора на исковата молба.

Възражението за съпричиняване на вредите от страна на самия пострадал е прието от съда за недоказано, доколкотно не се доказва противоправно поведение на увреденото лице в причинна връзка с увреждането.

С оглед изложеното, въззивният съд приема, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено , В ЧАСТТА, с която исковата претенция е уважена за сумата до 600 000лв, а за разликата до до 800 000лв предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от страна на жалбоподателя се сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.2 ГПК - очевидна неправилност, изразяваща се в извода на съда, че вредоносният инцидент е настъпил по време на използването на превозното средство в съответствие с обичайната му транспортна функция.

Подобни оплаквания не биха могли да се съотнесат към критериите, трайно възприети от различни съдебни състави на ВКС, при които съдебният акт би могъл да се квалифицира като очевидно неправилен. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, установим от самия акт. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти.

В случая, за да извърши проверка за основателността на конкретните оплаквания в КЖ, ВКС следва да разгледа спора по същество и подложи на нова преценка събраните по делото доказателства относно цялата фактическа обстановка, при която е настъпил вредоносният, за здравето на пострадалия ищец, инцидент. Отделно от това е налице необходимост от тълкуване на съдържанието на съответните разпоредби на правото на ЕС, с оглед приложението на нормите в тях по отношение на конкретния правен спор. Ето защо не е налице очевидност на твърдените пороци на въззивния акт, а конкретните оплаквания изискват произнасяне по неговата правилност по реда на чл.281 т.3 ГПК, което е недопустимо във фазата по чл.288 ГПК.

По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.2 предл. трето от ГПК за допускане на касационно обжалване на основание очевидна неправилност.

Пълномощникът на ищеца - въззиваем претендира разноски по реда на чл.38 от ЗЗД. Съдебният състав на ВКС, Първо т. о. като съобрази фактическата и правна сложност на спора, материалния интерес по делото, това че е изготвен отговор на КЖ и делото приключва пред ВКС с произнасяне за недопускане на касационно обжалване, намира че възнаграждението за процесуално представителство по делото е в размер на 1 000 лева.

С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, Първо т. о. счита, че е не налице основание за допускане на касационно обжалване, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 342/26.03.2024 г. на АС-София, Първи гр. с-в, по гр. д. № 229/24, В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 06.10.2023г по гр. д. № 5971/2018г СГС, ГО, I-3-ти В ЧАСТТА , с която по иск предявен на осн. чл. 226,ал.1 от КЗ/отм/застрахователното дружество ЗК „Лев инс”АД, [населено място], ЕИК[ЕИК] е осъдено да заплати на П. Д. Г. сумата от 600 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП настъпило на 27.08.2015г..

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс”АД, [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. А. Г. от САК за осъществено процесуално представителство на основание чл.38 ал.1,т.2 ЗАдв на П. Д. Г. ЕГН [ЕГН] сумата от 1000 лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.