О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№190

София,. 22.03.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две

хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЕМИЛ МАРКОВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева

т. дело № 660/2010 година.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „П., рехабилитация и отдих”Е. –[населено място] против решение № 26 от 18.01.2010 г. по гр. д. №1197/2009 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение №39 от 30.09.2008г. по гр. д. 867/07г. в частта му, с която е бил отхвърлен предявения от Ц. кооперативен съюз против „П., рехабилитация и отдих”Е. –[населено място] иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД до размера на 108 170.96лв. – сума съставляваща обезщетение за неправомерното ползване на собствен на ищеца имот без правно основание за периода – 23.02.2001г. – 31.03.2003. и по същество иска в същата част е уважен, както и в частта относно присъдената законна лихва върху тази сума и в частта за разноските.

Ответникът по касация – Ц. кооперативен съюз–[населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложение си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът е заявил, че решението било постановено в противоречие с практиката на ВКС. Конкретно е сочил, че е налице противоречие с ППВС...