О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 263София, 28.04.2020 година

Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, в закрито заседание на осми април две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВАЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е т. д. № 2038/2019г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „А1 България“ ЕАД, [населено място] срещу решение № 1136 от 13.05.2019 г. по т. д. № 1322/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, VI-4 състав решение № 96 от 14.01.2019 г. по т. д. № 3068/2017 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от касатора срещу „С. М - България“ ЕООД, [населено място] иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 30 851.95 лв. – неустойка за забавено плащане на месечни такси по договор N MD/SF/082 от 09.12.2015 г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с извода за нищожност на клаузата на чл. 4.5 от процесния договор между страните. Счита, че определената в него неустойка в размер на 1% дневно върху неиздължената сума не противоречи на добрите нрави, а значителното й нарастване като цялостен размер е резултат от продължителността на неизпълнението на длъжника. Според касатора, в случая не е налице и противоречие на спорната клауза със закона, доколкото липсва нормативно определен размер на неустойката, а разпоредбата на чл. 86 ЗЗД е приложима само ако не е уговорено друго.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Според касатора, приетото от Софийски апелативен съд, че „клаузата за неустойка в договора между страните се...