Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Х. Х. И Ко.България“ АД против определение № 28214/29.11.2019 г. на СГС, постановено по ч. гр. д. № 15291/2019 г., с което е потвърдено разпореждане от 28.10.2019 г., постановено по гр. д. № 8166/2019 г. на СРС, 113 състав, с което е върната въззивна жалба вх. № 5168326/16.10.2019 г.

Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска същото да бъде отменено.

Към касационната жалба не е приложено изложение на касационните основания по чл. 284, ал. 3 ГПК. В жалбата е обективиран въпрос за значението на фактическата невъзможност за получаване на препис от съдебен акт по отношение на момента, от който тече срокът за обжалване на акта, като касаторът не е посочил допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Ответникът по частната жалба – Л. И. И. изразява становище за неоснователност на жалбата, като поддържа, че въззивният съд правилно е приел, че срокът за обжалване на решението е започнал да тече от датата, на която СРС е посочил, че ще обяви решението си съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК приема следното:

С обжалваното определение Софийски градски съд, като въззивна инстанция е потвърдил разпореждане от 28.10.2019 г. по гр. д. № 8166/2019 г. на СРС, с което е върната като просрочена подадената от „Х. Х. И Ко.България“ АД въззивна жалба с вх. № 5168326/16.10.2019 г..

Въззивният съд е приел, че в конкретния случай се касае за трудовоправен спор по чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК, производството по който се е развило по реда на Глава 25 ГПК „Бързо производство“, като в последното открито съдебно заседание по делото – на 28.08.2019 г., съдът е обявил, че ще се произнесе с решение на 05.09.2019 г., указвайки на присъстващите в залата процесуални представители на страните, че от тази дата тече и двуседмичния срок за обжалване на съдебния акт. Въззивната жалба на ответника е депозирана на 16.10.2019 г., поради което администриращият съд правилно е приел, че последната е просрочена и я е върнал на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. За да потвърди разпореждането на СРС, въззивният съд се е съобразил със задължителната практика на ВКС - тълкувателно решение № 12/11.03.2013 г. по тълк. дело № 12/2012 г. на ОСГК, според което срокът за обжалване на постановеното по реда на бързото производство решение, започва да тече съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК от посочената от съда дата за обявяване на решението, а не от съобщението, с което се връчва препис от съдебния акт. Приел е също така, че връчването на препис от постановеното решение в производство, развило се по глава 25 ГПК, няма отношение към началото на срока за обжалване, а има единствено уведомителен характер.

По обективирания в жалбата въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като въпросът не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според тълкуването, дадено в т. 1 от ТР №1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното определение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение/определение. Както се посочи по-горе, поставеният от касатора въпрос не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи в обжалваното определение. Въззивният съд се е произнесъл по въпроса от кой момент тече срока за обжалване на решение, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК и за значението на връчването по чл. 7, ал. 2 ГПК на препис от решението в случаите когато последното е обявено на предварително посочената по чл. 315, ал. 2 ГПК дата. Въпросът за наличието на особени непредвидени обстоятелства има значение за производството по чл. 64 ГПК - възстановяване на срокове. Въззивният съд обаче не се е произнесъл в рамките на такова производство по реда на чл. 66, ал. 1 ГПК, поради което поставеният въпрос не покрива общото основание за допускане на касационно обжалване. Същевременно не се констатира да са налице и данни, които да поставят под съмнение валидността и допустимостта на акта, който е постановен от надлежен състав в рамките на сезирането. Не се констатира и „очевидна неправилност“, доколкото отсъства видимо тежко нарушение на закона, явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика или нарушение на съществени процесуални правила, т. е. не е налице основание за служебно допускане на обжалването по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

С оглед изложеното, съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК по поставения от жалбоподателя въпрос.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 28214/29.11.2019 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 15291/2019 г., по частна касационна жалба на „Х. Х. И Ко.България“ АД, ЕИК 831169006, с вх. № 160197/30.12.2019 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: