О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5919

София, 18.12.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 4229/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по постъпили частни касационни жалби от „Европейски пътища“ АД и „Е. К. АД, и двете дружества представлявани от юрисконсулт К. З., които оспорват законосъобразността на определение № 1916 от 30.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1942/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което се отменя определение № 9038 от 11.06.2024 г. по ч. гр. д. № 6654/2024 г. на Софийския градски съд и се допуска обезпечение на бъдещи активно субективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, за сумата 33 840 лева с ДДС, представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени на собствения на Т. А. М.-А. и В. А. М. недвижим имот, представляващ жилищна сграда с идентификатор № ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор № ***, [населено място], общ. М., с административен адрес: [улица], настъпили в пряка причинна връзка с извършени от ответниците на 15.11.2023 г. взривни дейности в изпълнение на договорно споразумение № РД-32-5 от 03.09.2019 г. с предмет: „Определяне на изпълнител за допълнително проектиране и строителство на обект: Път І-1 /Е79/ „Мездра-Ботевград“ ЛОТ 2 от км 161+367 до км 174+800“, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 946,52 лева, считано от датата на изтичане на срока за доброволно погасяване на задължението - 30.03.2024 г., до датата на молбата -10.06.2024 г., които искове да бъдат предявени от Т. А. М.-А. и В. А. М., двете с адрес: [населено място],[жк]***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, срещу „Европейски пътища“ АД, ЕИК 115004094, гр. Пловдив, район Северен, бул. „Дунав“ № 76, „Е. К. АД (старо наименование „Водно строителство-Благоевград“ АД), ЕИК 101111481, обл. Благоевград, общ. Благоевград, с. Зелендол, п. к. 2745, Ремонтно складова база, и „Вахостав-СК, а. с.“ ООД, ул. „Приемеселна“ № 6, Братислава, С. Р. трите дружества в качеството им на съдружници в ДЗЗД „МБ ЛОТ 2-2019“, БУЛСТАТ 177338357, гр. Пловдив, район Северен, бул. „Дунав“ № 76, чрез налагане на обезпечителна мярка ЗАПОР върху вземанията им, до общия размер на исковете от 34 795,40 лева, по договорно споразумение № РД-32-5 от 03.09.2019 г. с предмет: „Определяне на изпълнител за допълнително проектиране и строителство на обект: Път І-1 /Е-79/ „Мездра-Ботевград“ ЛОТ 2 от км 161+367 до км 174+800“, при условие да бъде внесена парична гаранция в размер на 3 000 лева.

Според касаторите определението на съда е неправилно поради липсата на кумулативните изисквания за допускане на исканото обезпечение, а именно - вероятна основателност на иска и обезпечителна нужда. Изтъкват, че дори и да се приеме, че стойността на капитала на дружествата и финансовите резултати не са достатъчна гаранция за удовлетворяване на ищците, както и наличните активи, които биха могли да бъдат разпродадени, то наличието на професионална застраховка, която са задължени да поддържат по закон и договор до края на изпълнение на строителния обект и в рамките на гаранционните му срокове, са достатъчен гарант за молителите, че ще могат да реализират правата си при постановяване на осъдително решение в тяхна полза.

След указания, от жалбоподателите е представено общо изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се позовават на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 2-ро ГПК. Аргументират тезата, че съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на обезпечителното производство правни въпроси, чието разглеждане от касационната инстанция е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:

1. „Може ли въззивният съд, при мотивиране на определение, с което отменя акта на първоинстанционния съд, с който е отхвърлена молба за обезпечение на бъдещ иск, да мотивира наличието на обезпечителна нужда, единствено чрез общи постановки, застъпени в актове на ВКС, без сам да ги е извел от конкретния случай?“;

2. „Кои обстоятелства следва да анализира съдът, за да приеме, че е налице обезпечителна нужда, когато налага обезпечителна мярка върху имущественото състояние на юридическо лице, самостоятелен участник в гражданския оборот?“;

3. „Доколкото въззивният съд е направил извод за наличие на обезпечителна нужда, налице ли е твърдяна и обоснована от ищеца обезпечителна нужда и интерес от обезпечение въз основа на изложени от него обстоятелства, че е невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му по решението?“;

4. „Кои данни и доказателства и/или данни и доказателства, свързани с какво, биха опровергали обезпечителната нужда?“;

5. „Как би следвало въззивният съд да осъществява своя контрол /проверка/ върху предоставените от молителя доказателства и данни?“;

6. „Когато обезпечителното производство е насочено срещу дружество по ЗЗД /ДЗЗД/, следва ли преценката за наличие или липса на обезпечителна нужда да се направи за всеки един съдружник поотделно?“;

7. „Следва ли да бъде разграничено имуществото на ДЗЗД от това на съдружниците в обединението по ЗЗД, когато се цели налагане на обезпечителна мярка – налагане на запор върху вземания по договор за обществена поръчка на съдружниците в ДЗЗД?“;

8. „При налагане на обезпечителна мярка – налагане на запор върху вземане по договор за обществена поръчка на съдружниците в ДЗЗД, за кое имуществено състояние следва да бъде налице опасност от намаляването му чрез разпоредителни действия, с което да се възпрепятства търсената с осъдителен иск защита – това на дружеството по ЗЗД или на юридическите лица – съдружници по сключения договор за гражданско дружество по ЗЗД?“;

9. „В случай, че ответниците участват в ДЗЗД, кое имуществено състояние към датата на налагане на обезпечителната мярка следва да бъде изследвано и преценено като несигурно и икономически нестабилно за удовлетворяване на исковата претенция – това на гражданското дружество или на съдружниците в него?“;

10. „Какъв следва да е критерият, обуславящ невъзможност или значително затруднение за осъществяване на права по решението, в случай че искът е основателен?“;

11. „Когато обезпечителното производство касае предполагаемо настъпили имуществени вреди, следва ли, за да приеме съдът конкретен размер на вредата, да се използват единствено предоставените от ищеца данни и доказателства?“;

12. „Следва ли винаги да се приема, че при осъдителните искове нуждата от обезпечаването им е доказана?“;

13. „Какъв следва да бъде характерът на затрудненията за осъществяване на правата по бъдещото решение, за да обосноват наличие на обезпечителна нужда по смисъла на чл. 391, ал. 1, изр. 1-во ГПК?“.

Извън това, касаторите поддържат и довод за очевидна неправилност поради вътрешно противоречие в мотивите на съдебния акт и явна необоснованост на преценката за наличие на обезпечителна нужда.

В писмени отговори ответниците по жалбата Т. А. М.-А. и В. А. М., представлявани от адв. П. А., оспорват жалбата по съображения за неоснователност и отсъствие на предпоставки за допускането до касационно разглеждане.

За да се произнесе, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:

Постъпилите частни касационни жалби са редовни и процесуално допустими като подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежно легитимирани страни и срещу определение на въззивен съд, за което е изрично предвидено в закона, че подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - аргумент от чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК. Независимо че ответното по молбата за обезпечение дружество „Вахостав-СК, а. с.“ ООД, ул. „Приемеселна“ № 6, Братислава, С. Р. не е подало частна касационна жалба, не може да се счете, че по отношение на него въззивното определение е влязло в сила, и това да съставлява пречка същото да бъде ревизирано в частта му, с която е допуснато обезпечение чрез запор върху вземанията на това дружество по договорно споразумение № РД-32-5 от 03.09.2019 г. Съгласно чл. 359, ал. 1 ЗЗД всичко, което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците. Поради това и вземанията на гражданското дружество по договорното споразумение, макар все още да не представляват придобито имущество, са общи на съдружниците. А след като исканата обезпечителна мярка касае имущество, което с оглед на естеството си е общо по смисъла на закона, то частните касационни жалба, подадени от двама от съдружниците, ползват и неподалия жалба съдружник.

По основанията за допускане на касационно обжалване:

Съгласно мотивите към обжалваното определение, между страните няма спор за това, че молителите се легитимират като собственици на гореописания имот, а ответните по молбата дружества, обединени в дружество по Закона за задълженията и договорите, са изпълнители по сключено с Агенция „Пътна инфраструктура“ договорно споразумение № РД-32-5 от 03.09.2019 г., след проведена обществена поръчка, по силата на което са поели задължение да извършат дейности по изпълнение на обществената поръчка с предмет: „Определяне на изпълнител за допълнително проектиране и строителство на обект: Път І-1 /Е79/ „Мездра-Ботевград“ ЛОТ 2 от км 161+367 до км 174+800“. Трасето преминава и през [населено място], където е имотът на молителите.

Прието е, че бъдещите искове са процесуално допустими, тъй като съдебното решение е осъдително и в този смисъл съставлява изпълнителен титул. Прието е също, при позоваване на т. 7 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, че исковете са вероятно основателни, тъй като с представените от ищците писмени доказателства се установява фактът на претендираното право и по-конкретно неговото възникване; признание за извършени взривни работи във връзка със строителството е обективирано и в писмо до ищците, изхождащо от управителя на гражданското дружество.

Във връзка с преценката за наличие на обезпечителна нужда, въззивният съд е отчел наличието на трайно установена съдебна практика, по смисъла на която преценката за нуждата от обезпечаване на иска, включително когато той е за парично вземане, е конкретна и обусловена от фактите по делото, като при липса на данни, които да я опровергават, обезпечителната нужда се предполага. Същевременно с това обаче, обстоятелството, че предявените искове са осъдителни, е послужило като достатъчно основание за съда да приеме за доказана нуждата от обезпечаването им, без да обсъди конкретните по делото доказателства в тази връзка.

За неправилен въззивният съд е намерил извода на първоинстанционния съд, че исканата мярка е недопустима. Позовал се е на разпоредбата на чл. 117 от Закона за обществените поръчки (в сила от 15.04.2016 г. и към датата на договора от 03.09.2019 г.), според която паричните вземания по договорите за обществени поръчки и по договорите за подизпълнение са прехвърляеми, могат да бъдат залагани и върху тях може да се извършва принудително изпълнение.

На последно място, във връзка с вероятната основателност на претенцията като предпоставка за допускане на исканата обезпечителна мярка, апелативният съд е намерил, че следва да бъде допуснато обезпечение на бъдещите искове при определяне на парична гаранция по реда на чл. 391, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК в размер на 3 000 лв.

При така изложените мотиви от въззивния съд настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК - очевидна неправилност, намерила израз в явната необоснованост на констатацията за наличие на обезпечителна нужда, обосновава с презумпция, каквато не е установена в закона и не е изведена в практиката на касационната инстанция.

По същество на частните касационни жалби:

В съдебната практика е възприето становището, че за да се произнесе по искането за допускане на обезпечение, съдът задължително следва да прецени налице ли са предпоставките за допускане на обезпечение: допустимост и вероятна основателност на иска; наличие на обезпечителна нужда; адекватност на исканата обезпечителната мярка, в т. ч. съответна ли е на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца, както и необходимостта от представяне на гаранция, респ. размерът . Тази преценка винаги е конкретна - на база твърденията в молбата и представените към нея доказателства. Именно поради спецификата на всеки отделен случай не би могло да се въведат общовалидни критерии, които да бъдат прилагани за всички случаи на обезпечение на исковете, а следва да се подхожда строго индивидуално с оглед обстоятелствата по всяко дело.

Обезпечителната нужда е налице, само ако без търсеното обезпечение ще бъде невъзможно или затруднено осъществяването на правата по евентуалното позитивно решение, като при осъдителните искове предположението за наличие на обезпечителна нужда е обвързано с липсата на данни и доказателства, които да я опровергават, както правилно е приел и въззивният съд, а не с вида на предявения иск, което становище на съда е неправилно. В този смисъл: определение № 318 от 27.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1595/2020 г. на ВКС, III-то г. о., определение № 323 от 17.08.2020 г. по ч. т. д. № 1218/2020 г. на ВКС, II-ро т. о., определение № 36 от 24.01.2020 г. по ч. гр. д. № 3571/2019 г. на ВКС, IV-то г. о., и други.

От изложеното следва, че във всички случаи, за да извърши адекватна преценка относно нуждата от допускане на исканата обезпечителна мярка, съдът следва да анализира и обсъди фактите и обстоятелствата, които са му известни към момента на произнасянето. Само при отрицателен и обоснован извод относно липсата на данни, които да опровергават обезпечителната нужда, съдът може да се позове на презумптивното наличие.

В случая, от представените към молбата за обезпечение доказателства се установява, че ответните страни са съдружници в дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД, като се сочи ищците да са претърпели вреди вследствие дейността на това дружество в качеството му на изпълнител по обществена поръчка. В правната доктрина, а и в съдебната практика, се приема, че обединенията по този ред са неперсонифицирани и във взаимоотношенията си с третите лица участват самите съдружници. Именно поради неправосубектността на общността по чл. 357 и сл. ГПК ответници по исковете са членовете на дружеството (определение № 864 от 20.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6617/2014 г. на ВКС, IV-то г. о.). Следователно, в разглежданата хипотеза правата на ищците са обезпечени на първо място от солидарната отговорност, която носят изпълнителите на обществената поръчка - членове на гражданско дружество, във връзка с вреди на трети лица, причинени при или по повод изпълнение на строителните работи - аргумент от чл. 53 ЗЗД.

От справка в търговския регистър се установява, че внесеният капитал на „Европейски пътища“ АД е 1 731 400 лева, а на „Е. К. АД - 20 241 914 лева. Действително, в практиката си касационният съд приема, че разполагането от ответника с имущество на значителна стойност не е обстоятелство, само по себе си изключващо обезпечителната нужда, предвид принципната възможност за разпореждане с него, както правилно е прието в обжалваното определение, но в разглежданата хипотеза се установява, че вземанията на трети лица за вреди вследствие изпълнението на Път І-1 /Е-79/ са допълнително обезпечени с наличието на професионална застраховка, която изпълнителят на обекта е задължен да поддържа съгласно приложението към офертата (приложение № 7.3 към договорното споразумение от 03.09.2019 г.), представено към молбата по чл. 390 ГПК от молителите в настоящото производство, според т. 18.3 на което минималната застрахователна сума за единично събитие на застраховката срещу злополуки с лица и щети върху имущество е 500 000 лв. за всяко събитие. Освен от договора, задължението на изпълнителя да поддържа професионална застраховка произтича и от закона - чл. 171, ал. 1 ЗУТ, и Наредбата за реда и условията за задължително застраховане в проектирането и строителството. Обект на застраховката е професионалната отговорност на лицата по чл. 171, ал. 1 ЗУТ, сред които е и строителят, за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им, извършени в срока на договора или в периода от ретроактивната дата до сключването на договора; застраховката покрива отговорността на застрахования по писмени претенции, предявени в срока на действие на застрахователния договор - чл. 172, ал. 1 ЗУТ, като се подновява ежегодно без прекъсване, докато лицето упражнява съответната дейност - чл. 172, ал. 4 ЗУТ. При прекратяване на дейността лицето е длъжно да сключи допълнителна застраховка, покриваща период 5 години, следващ прекратяването на дейността, в случай че вредоносното действие е извършено след ретроактивната дата (датата на започване на дейността, а ако дейността е упражнявана повече от 5 години - 5 години преди сключването на застрахователния договор). Задължението за застраховане на строителя е поставено като изискване за вписването му в Централния професионален регистър на строителя - съгласно чл. 15, ал. 1, т. 7 от Закона за Камарата на строителите строителят следва да има валидна застраховка за вредите, които могат да настъпят вследствие на неизпълнение на задълженията им, изисквани по действащи нормативни актове. А обстоятелството, че „Европейски пътища“ АД е вписано в регистъра се установява от представеното с частната жалба удостоверение № II-TV-005807 на Камарата на строителите в България.

С оглед изложеното и предвид строгата уредба на Закона за обществените поръчки и контрола, осъществяван върху неговото спазване, въззивният съд е следвало да съобрази тези данни при преценката си относно наличието на обезпечителна нужда по смисъла на чл. 391 ГПК. Ето защо неоснователен е доводът на молителите по искането за обезпечение, изложен в отговорите им на частните касационни жалби, че сключените застраховки с предмет „професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ не опровергават обезпечителната нужда.

В практиката си касационната инстанция е възприела също така, че създадените гаранции за платежоспособност на застрахователните дружества, нормативните изисквания за поддържане на съответните технически резерви в размер на задълженията към титулярите на полици и бенефициерите по застрахователни договори, задълженията застрахователите да разполагат с достатъчно собствени средства, които да покриват капиталовото изискване за платежоспособност и минималното капиталово изискване, при липсата на данни за неплатежоспособност на застрахователя, изключват извода за наличие на обезпечителна нужда - определение № 742 от 05.12.2017 г. по ч. т. д. № 2749/2017 г. на ВКС, II-ро т. о., определение № 371 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1703/2018 г. на ВКС, I-во т. о.

Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че съвкупната преценка на установените в конкретния случай обстоятелства обосновава извод за наличието на достатъчно данни, които опровергават обезпечителната нужда от допускане на исканото обезпечение. Това е така, тъй като в случая размерът на претенцията е значително по-нисък от внесения капитал на ответните дружества, които освен това носят солидарна отговорност за причинени вследствие на дейността им вреди, а възможността за реализация на евентуалните права на молителите по постановено в тяхна полза осъдително решение е допълнително гарантирана и от наличието на сключена застраховка „професионална отговорност“, чиито застрахователен лимит е в размер на 500 000 лева. При тези данни не може да се приеме, че без допускането на обезпечението реализирането на вземането на молителите би било невъзможно или съществено затруднено по смисъла на чл. 391 ГПК.

Ето защо въззивното определение следва да се отмени като неправилно, а молбата по чл. 390 ГПК на Т. А. М.-А. и В. А. М. за допускане на обезпечение следва се остави без уважение като неоснователна.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1916 от 30.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1942/2024 г. на Софийския апелативен съд.

ОТМЕНЯ определение № 1916 от 30.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1942/2024 г. на Софийския апелативен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. А. М.-А. и В. А. М. за допускане на обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, за сумата 33 840 лева с ДДС, представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени на собствения на Т. А. М.-А. и В. А. М. недвижим имот, представляващ жилищна сграда с идентификатор № ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор № *** в [населено място], [община], с административен адрес: [улица], настъпили при извършени на 15.11.2023 г. взривни дейности в изпълнение на договорно споразумение № РД-32-5 от 03.09.2019 г. с предмет: „Определяне на изпълнител за допълнително проектиране и строителство на обект: Път І-1 /Е79/ „Мездра-Ботевград“ ЛОТ 2 от км 161+367 до км 174+800“, с възложител Агенция „Пътна инфраструктура“, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 946,52 лева, считано от датата на изтичане на срока за доброволно погасяване на задължението - 30.03.2024 г. до датата на молбата - 10.06.2024 г., които искове да бъдат предявени от Т. А. М.-А. и В. А. М., двете с адрес: [населено място],[жк]***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, срещу „Европейски пътища“ АД, ЕИК 115004094, гр. Пловдив, район Северен, бул. „Дунав“ № 76, „Е. К. АД (старо наименование „Водно строителство-Благоевград“ АД), ЕИК 101111481, обл. Благоевград, общ. Благоевград, с. Зелендол, ж. к. Ремонтно складова база с. Зелендол, и „Вахостав-СК, а. с.“ ООД, ул. „Приемеселна“ № 6, Братислава, С. Р. трите дружества в качеството им на съдружници в ДЗЗД „МБ ЛОТ 2-2019“, БУЛСТАТ 177338357, гр. Пловдив, район Северен, бул. „Дунав“ № 76, чрез налагане на обезпечителна мярка ЗАПОР върху вземанията на дружеството до общия размер на исковете от 34 795,40 лева, по договорно споразумение № РД-32-5 от 03.09.2019 г. с предмет: „Определяне на изпълнител за допълнително проектиране и строителство на обект: Път І-1 /Е-79/ „Мездра-Ботевград“ ЛОТ 2 от км 161+367 до км 174+800“ с възложител Агенция „Пътна инфраструктура“.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: