ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5547

гр. София, 02.12.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

изслуша докладваното от съдията Д. К. гр. дело № 1095/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от името на Л. Т. Д., Е. Т. Д. и М. М. С. чрез адвокат Х. Н. касационна жалба с вх.№ 116603 от 11.12.2023 г. срещу решение № 5547 от 01.11.2023 г. по в. гр. д. № 24/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20063568 от 10.03.2021 г. по гр. д. № 87488/2017 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от ищците срещу Столична община установителен иск относно правото на собственост върху дворно място от 420 кв. м., съставляващо имот пл.№ * в кв.12 по плана на [населено място], поземлен имот с идентификатор ***.

Касаторите считат, че въззивният съд е дал неправилен отговор на спорния по делото въпрос дали наследодателката Т. А. е запазила правото си на собственост върху имота или той е бил надлежно отчужден от държавата.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, тъй като с въззивното съдебно решение съдът се е произнесъл по следните въпроси, от значение за решаване на спора:

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация изразява чрез юк. П. Е. - Д. становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Въззивният съд е разрешил спор за собственост по предявен от Л. Т. Д., Е. Т. Д. и М. М. С. против Столична община установителен иск за установяване, че ищците са собственици на част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], съставляваща имот пл.№ * в кв.12 по регулационния план на [населено място], м.Г. от 1965 г. с площ от 420 кв. м.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният иск е отхвърлен, съставът на Софийски градски съд приел, че между страните не се спорело относно осъществяването на отчуждителна процедура за имота на Т. М., наследодател на ищците. Приел, че имотът бил отреден за училище и на Т. М. бил връчен препис от оценителен протокол за определеното обезщетение за отчуждаването на имота.

Въззивният съд приел за безспорно действието на отчуждаването, поради което намерил, че съставеният през 1970 г. констативен нотариален акт не удостоверява право на собственост на Т. М. върху отчуждения през 1969 г. имот. Посочил, че за имота не е проведена реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, следователно ищците не установяват отчуждаването да е отменено. По изложените мотиви отхвърлил иска на ищците против Столична община за установяване правото им на собственост върху имота.

При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице това по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК. Следва да се прецени дали не е очевидно неправилен изводът на съда, че въз основа на представения от ответната община оценителен протокол е извършено одържавяване на имота през 1969 г. Нормите, уреждащи условията, при които държавата придобива право на собственост върху отчуждени имоти по ЗПИНМ отм., действащ към 1969 г., когато е инициирана процедура по отчуждаване на имота, са императивни и за тяхното спазване съдът следи служебно. Съгласно чл. 39 ЗПИНМ отм. при отреждане на имот за обществено мероприятие с улично-регулационния план имотът се счита отчужден от деня на заплащане на обезщетението. Направеният от въззивния съд извод за осъществено отчуждаване на процесния имот в полза на държавата, което се установявало от връчен на собственичката оценителен протокол, е в противоречие с посочената императивна норма, което е видно без обсъждане на доводите на страните и събраните доказателства. Осъществено е основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност. Неговото наличие прави ненужно обсъждането дали са налице и предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК по поставените от касаторите въпроси.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5547 от 01.11.2023 г. по в. гр. д. № 24/2022 г. по описа на Софийски градски съд.

Указва на касаторите да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 25 лева и да представят квитанцията по делото в едноседмичен срок от съобщението. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на определената държавна такса делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.