5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 327

гр. София, 23.04.2020 година

В. К. С - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: С. Ч

Членове: А. Ц

Ф. В

като изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 4454/19г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по жалба на К. Н. У. срещу решение № 1479/19.06.2019г., постановено по в. гр. д. 3851/17г. на САС.

Въззивният съд е разрешил правен спор между „Балмакс” ЕООД и К. Н. У., възникнал от твърдението на ищеца, че е бил собственик на движими вещи, но изгубил собствеността, тъй като ответникът ги е завладял и се е разпоредил с тях. Ответникът е възразил, че искът е недопустим, тъй като вещите не били индивидуализирани, евентуално неоснователен тъй като искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен, както и че ищецът не е бил собственик, а ответникът не е държал движимите вещи, евентуално вещите са собственост на трето лице, а искът е погасен по давност, като е оспорил и размера на предявения иск.

Въззивният съд е приел, че ищецът е бил собственик на вещите като наемател на помещението, в което са се намирали те, а ответникът е установил фактическа власт върху тях като собственик на помещението, в което са се намирали и чрез отказът му да допусне ищеца до имота да ги вземе, но към момента на предявяване на иска вещите вече не са във фактическата власт на ответника и не е установено местонахождението им. При тази факти, въззивният съд е заключил, че са налице предпоставките на чл. 59 ЗЗД, тъй като ответникът се е обогатил със стойността...