О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 177

гр. София, 23.04.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията П. С гр. д. № 3403/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. К. И. и С.И.Г от [населено място] срещу въззивно решение № 192 от 10.05.2019г., постановено по в. гр. д.№ 137/2019г. на Плевенския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С посоченото решение окръжният съд е потвърдил решение № 1906 от 07.12.2018г. по гр. д. № 3850/2017г. на Плевенския районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите против “Булгаргаз” ЕАД и “Рубин инвест” АД искове по чл. 440 ГПК за признаване за установено, че вторият ответник не е собственик на апартамент № 12, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] както и иска им против С. К. К. с правна квалификация чл. 108 ЗС относно същия имот.

По делото е установено, че ищцата в първоинстанционното производство С. И. Г. е била настанена в процесния апартамент под наем съгласно договор от 07.12.1984г., сключен с ОФ ”Жилфонд”, [населено място], който е бил предоставен за стопанисване на Държавен стъкларски завод “И. В.”. След прекратяване на наемното правоотношение на основание чл. 36, ал. 1, т. 6 ЗНО отм. ищците са останали да живеят в имота до предоставянето на друго жилище съгласно решение по гр. д.№ 2604/1995г. на ПлРС. През 2001 г. имотът...