ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5594

гр. София, 03.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:Марио Първанов

Членове:Маргарита Георгиева

Николай Иванов

като разгледа докладваното от Марио Първанов Частно касационно гражданско дело № 20248003103839 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Л. Д. Т., със съдебен адрес - град Д., подадена от пълномощника му адвокат А. А., срещу определение №447/03.06.2024 г. по ч. гр. д. № 273/2024 год. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено определение №38 от 14.02.2024 г. по гр. дело №28/2024 г. на Тервелския районен съд. Изложени са твърдения, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2 ГПК, защото определението е нищожно, недопустимо и очевидно неправилно.

Ответницата по частната касационна жалба Р. С. Т., град Варна, оспорва жалбата.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е оставена без разглеждане молбата на Л. Д. Т. за постановяване на привременни мерки, като упражняването на родителските права по отношение на детето бъде предоставено на него, при висящност на настоящия процес по реда на чл. 59, ал. 9 СК. Прието е, че целта на привременните мерки във висящ брачен процес, посочени в чл. 323 ГПК, както и във висящи производства при спор между родителите за упражняването на родителски права /чл. 127, ал. 3 СК/ или в производства за ограничаване или лишаване от родителски права /чл. 133, ал. 3 СК/ е да бъде защитен интересът на децата, докато липсва все още трайна уредба на мерките. Така случаите, в които е възможно постановяването на такива мерки са изрично посочени от законодателя в разпоредбите на чл. 323 ГПК, чл. 127, ал. 3 СК и чл. 133, ал. 3...