О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5817

София, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1356 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 14 от 12.01.2024 г. по в. гр. д. № 460/2023 г. на Сливенския окръжен съд е потвърдено решение № 192/25.09.2023 г. по гр. д. № 865/2023 г. на Новозагорския районен съд, в частта, с която е допусната делба на апартамент с площ от 122,03 кв. м. с идентификатор [№] по КККР на [населено място], между съсобственици П. Ж. П. и В. Е. Д..

След частична отмяна на първоинстанционниото решение въззивният съд е променил квотите на съсобственост както следва: 636026,75 ид. части за П. П. и 363973,3 ид. части за В. Д..

Въззивният съд е приел, че установената от районния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства, поради което на основание чл.272 ГПК е препратил към решението на първата инстанция.

Прието е, че страните по иска за делба са бивши съпрузи, а процесният апартамент е придобит по време на брака. Ищецът П. П. е заявил претенция за по-голям дял поради извършена трансформация на лично имущество - чл. 23, ал. 2 от СК. За установяване на трансформацията по делото са били представени писмени доказателства, установяващи продажбата на наследствен имот находящ се в [населено място], извършена от ищеца един ден преди закупуване на процесния имот ( продажната цена на този имот е 544107 лева), както и документи, установяващи закупуването на семейното жилище и неговата стойност (1 000 000 лв.). Разпитани са били и четирима свидетели, от които само единият - майката на ищеца -св. К., е очевидец на събитията. Тя е заинтересовано лице поради близките и роднински отношения с ищеца, затова съдът е счел, че не може да приеме за безспорни нейните показания, че при покупката на семейното жилище е била използвана и нейната част от сумата, получена за имота в [населено място]. Липсват други неопровержими доказателства в тази насока. Липсват обаче и обективни данни майката да е получила изцяло сумата от продажбата на наследствения имот. Свидетелите на ответницата – С. ( неин братовчед) и В. (приятелка), не са получили лично впечатленията си, а пресъздават това, което ответницата им е казала. По този начин техните показания също не следва да се вземат предвид. Съдът е счел, че от комплексното тълкуване на доказателствата по делото следва да се приеме, че е била извършена трансформация на лично имущество от страна на ищеца, но не в размера, посочен от районния съд ( 544 107 лв.), а в размер на 1/2 от тази сума – 272 053.50 лв. Прието е че е извършена трансформация, тъй като обективните данни – моментът на продажба на наследствения имот, съвпадат с твърденията на ищеца, че е използвал средствата за закупуване на семейното жилище. При това положение квотите на съсобственост са 636026.75 идеални части за ищеца и 363973.3 идеални части за ответницата.

Срещу въззивното решение, в частта, с която са определени квотите на съсобственост, е подадена касационна жалба от ответницата В. Е. П..

Жалбоподателката счита, че при закупуване на процесния имот не са влагани лични средства на ищеца и квотите на съсобственост следва да бъдат равни. Мотивите на съда били вътрешно противоречиви – от една страна съдът приел, че не следва да кредитира показанията на св. К., от друга страна приел това, за което тя свидетелства – че при закупуване на апартамента били вложени лични средства на П. К.. Като приел, че обективните данни по делото сочат наличието на трансформация на лични средства, съдът основал решението си на предположение, в противоречие с практиката на ВКС. Показанията на св.К. не следвало да бъдат кредитирани не само поради нейната заинтересованост от изхода на делото, но и заради това, че тя не знаела нито кога е купен процесният апартамент, нито на каква цена, нито дали семейството е имало свои средства за закупуването. По делото не били събрани категорични доказателства, които да установят влагането на лични средства при закупуване на жилището. Н. свидетели В. и С. установили, че съпругата имала спестени пари от преди брака, тъй като нейните родители отглеждали животни; че при продажбата на наследствения имот майката на ищеца взела всички пари и не дала на сина си неговия дял, което станало причина двамата да се скарат и повече от 10 години да не си говорят. Решението на районния съд, към което въззивният съд препратил в мотивите си, съдържало редица предположения, с които съдебният акт не може да бъде мотивиран.

Отделно от това жалбоподателката счита, че квотите на съсобственост следва да се определят в обикновени дроби, а сборът им следва да дава единица. В случая сборът бил 1 000 000,05 ид. части.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1. Допустимо ли е презумпцията за съвместен принос на съпрузите в придобито по възмезден начин имущество по време на брака да бъде оборена с предположения;

2. Може ли единствено и само от обстоятелството, че две възмездни сделки са осъществени в два последователни дни, да се изведе правен извод, че средствата, получени от първата сделка, са вложени във втората; Твърдението на една от страните, че това се е случило, представлява ли годно доказателство за осъществяване на тези факти, ако същите факти облагодетелстват страната, която ги твърди;

3. Следва ли показанията на свидетел, за който съдът е приел, че е заинтересуван от изхода на делото, да бъдат кредитирани, защото по съдържание съвпадат с твърденията на една от страните, чиито интереси свидетелят е заинтересуван да брани;

4. За установяване на трансформация на лични средства в придобито по време на брака имущество следва ли да се установи по категоричен начин влагането на такива средства в придобиване на имуществото; Следва ли да се установи размерът на вложените средства от страната, която твърди трансформация на лично имущество;

5. При направено оплакване, че решението на първоинстанционния съд изцяло се основава на фактически предположения, следва ли въззивният съд да мотивира решението си, или е достатъчно чрез препращане да възприеме изцяло фактическата обстановка, приета от първата инстанция; Следва ли въззивната инстанция да се мотивира защо възприема за осъществени факти, за които първоинстанционният съд е казал, че предполага, че са се осъществили, без да има по делото доказателства, установяващи такива факти;

6. Правилно ли е при определянето на идеалните части от правото на собственост на недвижим имот същите да се определят по начин, който е различен от възприетия начин на отразяване на идеалните части като дробни числа, които да представляват части от цяла единица; Ако да – по какви начини и въз основа на какви критерии.

Жалбоподателката се позовава на следната практика на ВКС: решение № 50112 от 14.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3155/2021 г., I г. о., решение № 50013 от 29.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1528/2022 г., II г. о., решение № 218 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1872/2016 г., I г. о., решение № 445 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 479/2009 г., III г. о., решение № 324 от 22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1413/2009 г., IV г. о., решение № 34 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2012 г., IV г. о., а по последния въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответникът П. Ж. П. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество от ВКС.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС въззивно решение по иск за делба, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първите пет въпроса, свързани с извода на въззивния съд за наличие на трансформация по чл.23, ал.2 СК. Въззивният съд не е стъпил на предположение, за да приеме, че при закупуването на процесния апартамент е вложено лично имущество на П. П.. Изводът за наличие на трансформация на негови лични средства е направен при съвкупната преценка на всички доказателства по делото. Не е без значение обстоятелството, че един ден преди закупуването на апартамента П. П. и неговата майка са продали наследствен имот и са получили сумата от 544 107 лв. Съдът е обърнал внимание на обстоятелството, че липсват обективни данни майката да е получила изцяло тази сума, при положение, че имотът е наследствен и нейният син също има право на част от нея. Освен това не е без значение и фактът, че апартаментът е закупен около две години и половина след сключване на брака между страните и по делото няма категорични доказателства те да са притежавали към този момент спестени средства, с които да покрият пълната цена от 1 000 000 стари лева, на която са закупили апартамента. Съдът е приел, че не следва да кредитира показанията на трима от свидетелите по делото – майката на ищеца, братовчедът на ответницата и нейната приятелка. Правилността на това негово разрешение не може да се проверява в производството по чл.288 ГПК. Същевременно четвъртият свидетел И. И. също сочи, че някаква сума от продадената наследствена къща е вложена при закупуване на процесния апартамент, а това обосновава частичната трансформация по чл.23, ал.2 ЗН, приета от съда. Посочената от жалбоподателя практика на ВКС е създадена по повод различна фактическа обстановка и не може да бъде приложена по настоящото дело, т. е. не е налице противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване. Същевременно въззивното решение съответства на практиката на ВКС, че пълното доказване може да се осъществи и с косвени доказателства - решение № 226 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 921/2010 г., IV г. о., решение № 61 от 1.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4578/2015 г., IV г. о., решение № 223 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1626/2016 г., I г. о., решение № 60197 от 23.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 636/2021 г., III г. о, решение № 113 от 16.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3340/2021 г., III г. о. и др.

Касационно обжалване следва да се допусне по въпрос № 6, но не на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Уточнен от състава на ВКС съобразно разрешението на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът е следният: Как се определят идеалните части в съсобствен недвижим имот и следва ли техният сбор да дава единица. При отговора на този въпрос следва да се прецени съответствието на въззивното решение и решение № 60139 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1849/2021 г., I г. о.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 14 от 12.01.2024 г. по в. гр. д. № 460/2023 г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която са определени квотите на съсобственост.

УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса от 25 лв. и в същия срок да представи по делото доказателства за внасянето на таксата, в противен случай жалбата ще й бъде върната.

Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на таксата.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: