ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3348 гр. София, 11.12.2024 г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ : ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

А. Н.

разгледа докладваното от съдия Младенов т. д. № 2507 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Ловно-рибарско дружество Сокол – 1899 [населено място]“ против решение № 94 от 01.06.2022г. по в. гр. д. № 118/2022 г. на Окръжен съд-Габрово, с което е потвърдено решение № 260001 от 10.01.2022г. по гр. д.№ 1179/2020 г. Районен съд - Габрово.

С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от сдружението против „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП, правоприемник на „Държавно горско стопанство Елена“ ДП, и Сдружение „Ловно-рибарско сдружение Сърнена гора“, при условията на евентуалност, искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за признаване за нищожно на допълнително споразумение от 11.04.2012г. към договор № 52/07.08.2009г. поради противоречие със закона и липса на основание за сключването му.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивният съд, в нарушение на правилата на формалната логика, е обосновал неверни изводи относно членствените правоотношения между Ловно-рибарска дружинка „Средни колиби“ и касатора. Не са били съобразени представените доказателства относно неосъщественото разделяне на ЛРД „Шилковци“. Поради това неправилно са изведени като предпоставка за прилагане на чл. 29, ал. 10 вр. чл. 29, ал. 8 ППЗЛОД и за сключване на атакуваното като нищожно допълнително споразумение. Касаторът акцентира върху обстоятелството, че относими факти за отхвърляне на исковете, са приети за доказани с неотносими доказателства, датиращи 10-20 години преди сключване на процесното допълнително споразумение. Необоснован е изводът, че ЛРД „Средни колиби“ е имала ловно-стопански район, с който да премине към ответното сдружение. Въззивният съд е направил този извод на база превратно тълкуване на представените доказателства с неясна, непълна и липсваща логическа връзка между доказателствата и направените съждения – заповед № 171 от 26.11.2007 г. на ДАГ към МС и решение от 2009г. на сдружението - касатор, с които е посочено, че за този район ще отговаря ЛРД “Средни колиби 2009“ след вписване на тази ловна дружинка в регистрите. Оспорва се изводът, обусловил отхвърлянето на предявения в условията на евентуалност иск, че преминаването на една ловна дружинка в състава на друга е основание за сключване на допълнителното споразумение – новото сдружение да получи предоставяне на стопанисването и ползването на ловно-стопански район „Средни колиби“.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е обосновал допускането на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК със следните въпроси, за които се твърди, че са обусловили изхода на спора, а именно:

1. Необходимо ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност?

2. Налице ли е пренебрегване на установените факти в противоречие с правилата на опита и логиката и липсата на мотиви по всички относими доводи и оплаквания на ищеца във въззивната жалба, което обуславя формирания необоснован извод?

3. Допустимо ли е съдът да постанови решението си при неизяснена фактическа обстановка, поради необсъждане на всички приети по делото доказателства?

4. Необсъждането на всички представени доказателства прави ли обжалваното решение такова с непълни и неясни мотиви, с липсваща логическа връзка между тях, представлява ли такова решение с липса на мотиви и това съществено процесуално нарушение ли е?

5. Представлява ли заповед № 171 от 26.11.2007 г. на ДАГ към МС предоставяне на ловно-стопански район „Средни колиби“ на ЛРД „Средни колиби“? Следва ли твърдението на ответниците, че ЛРД „Средни колиби“ е била част от състава на СЛРД „Сокол 1899“ към момента на сключване на процесното допълнително споразумение, да се счита за доказано от доказателства частни документи, произлизащи от същата дружина, при положение че ответниците са държавен орган, който би трябвало да разполага със същата информация и би могъл да издаде официален документ за същото обстоятелство, ако то е налице?

6. При извод на съда, че членството на ЛРД „Средни колиби в СЛРД „Сокол 1899“ се установява от протокол и доказателства с дата 2002г., към кой момент следва да се преценява основателността на иска споразумение, предмет на спора, или към по към датата на сключване на допълнителното ранен момент?

7. Очевидно неправилни ли са изводите на ГОС, че към момента на сключване на процесния договор № 52/07.08.2009 г. за предоставяне стопанисването на дивеча на ловните сдружения между ДГС Елена ДП и СЛРД „Сокол 1899“, ЛРД „Средни колиби“ е била член на ловно-рибарското сдружение, тъй като не е била напуснала същото и членовете му не са били освободени като членове на СЛРД „Сокол 1899“?

8. Очевидно неправилни ли са изводите на ГОС, че: „Неоснователно е и възражението, че преминалата ЛРД „Средни колиби“ към ЛРС „Сърнена гора“ Сливен не е имала ловно стопански район, с който съответно да премине към друго сдружение“?

Допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е обоснован с твърдяно противоречие на решението на Окръжен съд - Габрово със задължителната тълкувателна практика на ВКС, намерила израз в т. 10 на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК, както и казуалната практика на касационната инстанция, обективирана в решение № 237 по гр. д. № 1521/2000 г. на V г. о. на ВКС и решение № 259 от 27.04.2000 по гр. д. № 1285/1999 г. на V г. о. на ВКС.

Касаторът е приложил решение № 83 от 11.07.2022 г. по т. д. № 859/2021 г. на ВКС, без да инвокира свързани с него доводи.

От насрещните страни „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП и Сдружение „Ловно-рибарско сдружение Сърнена гора“ не е подаван отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна като съответстваща на изискванията на чл. 284 ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Първоинстанционният съд е приел за безспорно между страните по делото, че на 07.08.2009г. е бил сключен договор № 52 за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от Закона за лова и опазването на дивеча между ДГС „Елена“ ТП, в качеството на възложител, и Сдружение „Ловно-рибарско дружество Сокол – 1899 [населено място]“, в качеството на изпълнител, по силата на който се извършва стопанисването и ползването на дивеча в ловно-стопански райони, включително „Средни колиби“. Безспорно е било също, че на 11.04.2012 г. между ДГС „Елена“ ТП, като възложител, и Сдружение „Ловно-рибарско сдружение Сърнена гора“, като изпълнител, е било сключено допълнително споразумение към договор № 52/07.08.2009 г. за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения, по силата на което се извършва стопанисването и ползването на дивеча в ловно-стопански район в [населено място] колиби съгласно чл. 30 ЗЛОД. Като спорен между страните въпрос е очертано обстоятелството около преминаването на ЛРД „Средни колиби“ в състава на Сдружение „Ловно-рибарско сдружение Сърнена гора“. Касаторът-ищец е твърдял, че ловно-рибарската дружинка никога не е била в състава му и по този начин липсва основание за преминаване в Сдружение „Ловно-рибарско сдружение Сърнена гора“, което е предпоставка за стопанисване на преминаващия ловно-стопански район в [населено място] колиби.

За да отхвърли исковете за нищожност на допълнителното споразумение, първоинстанционният съд на първо място е съобразил от представените писмени доказателства, че на 20.03.2004 г. е създадена ЛРД „Средни колиби“, която към 2009 г. членува в „Ловно-рибарско дружество Сокол – 1899 [населено място]“. Посочил е, че на 20.02.2010 г. е взето решение на Общото събрание на ЛРД „Средни колиби“ същата да членува в Сдружение „Ловно-рибарско сдружение Сърнена гора“, като приема устава му, и на 04.03.2010г. ЛРД „Средни колиби“ е приета в това сдружение. Съдът е съобразил издадената на основание чл. 29, ал. 10 ППЗЛОД Заповед № 32/30.03.2012 г. на директора на „Северноцентрално Държавно предприятие“ ДП за прекратяване с допълнително споразумение на договор № 52/07.08.2009 г. с касатора - ищец в частта му относно ЛРД „Средни колиби“. Същото е било съставено на 03.04.2012г., но е подписано единствено от страна на ДГС „Елена“ ТП поради непостигане на съгласие, което е обусловило едностранното прекратяване на договор № 52/07.08.2009 г. в частта му относно ЛСР „Средни колиби“ с уведомление на директора на „Северноцентрално Държавно предприятие“ ДП. Съдът е приел за установено още, че в деловодството на „Северноцентрално Държавно предприятие“ ДП е постъпило заявление от 19.03.2012 г. от ЛРС „Сърнена гора“ за сключване на допълнително споразумение към договор № 52/07.08.2009 г. за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения, което е уважено поради наличие на предпоставките на чл. 29, ал. 1 ППЗЛОД и на 11.04.2012г. е сключено процесното допълнително споразумение за стопанисване и ползване на дивеча в ловно-стопански район в [населено място] колиби. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е извел правни изводи за неоснователност на главния иск за нищожност на допълнителното споразумение от 11.04.2012 г. поради противоречието му с императивните правни норми на чл. 29, ал. 10 ППЗЛОД. Съдът е приел, че съгласно същата разпоредба при преминаване на една ловна дружинка в друго сдружение страните подписват допълнително споразумение към договора по чл. 29, ал. 8 ППЗЛОД след представяне на съответните документи, а съгласно чл. 31, ал. 4 ППЗЛОД при липса на съгласие за подписване на допълнително споразумение договорът се прекратява едностранно от директора на съответното държавно горско или ловно стопанство. Констатирал, че към датата на сключване на допълнителното споразумение от 11.04.2012 г. ЛРД „Средни колиби“ е преминало в състава на друго сдружение – Сдружение „Ловно-рибарско сдружение Сърнена гора“, договорът между ДГС „Елена“ и касатора - ищец е прекратен едностранно поради непостигнато съгласие в частта относно стопански район „Средни колиби“ на основание чл. 31, ал. 4 ППЗЛОД и с допълнителното споразумение от 11.04.2012 г. същият стопански район е възложен за стопанисване и ползване на дивеча на ответното сдружение при спазване на всички нормативни изисквания. Посочено е, че обстоятелството, че за същия ловно-стопански район е сформирана и друга дружинка с наименованието „Средни колиби 2009“ не обуславя най-тежкия порок на договора.

Първоинстанционният съд е отхвърлил и предявения в условията на евентуалност иск за нищожност на допълнителното споразумение от 11.04.2012 г. поради липса на основание с аргумент, че основанието на същото е предоставяне на стопанисването на част от ловно-стопанския район в [населено място] колиби на ответника Сдружение „Ловно-рибарско сдружение Сърнена гора“, след като в него се е включила ЛРД „Средни колиби“.

Въззивният съд с оглед въведените във въззивната жалба оплаквания е извел извод, че към момента на сключване на процесния договор № 52/07.08.2009г. за предоставяне стопанисването на дивеча на ловните сдружения между ДГС „Елена“ ДП и касатора, ЛРД „Средни колиби“ е била член на ловно-рибарското сдружение, тъй като не е било напуснало същото и членовете му не са били освободени като членове Приел е, че към момента на сключване на допълнителното споразумение от 11.04.2012 г. е налице взето решение от 20.02.2010 г. ЛРД „Средни колиби“ да напусне „Ловно-рибарско дружество Сокол – 1899 [населено място]“ и решение да членува в ответното сдружение, като договорът от 07.08.2009 г. е прекратен едностранно от директора на съответното ДГС или ДЛС в частта относно ловно-стопанския район на ловната дружина, преминала в другото сдружение, след представяне на документите по чл. 29, ал. 10 ППЗЛОД, поради обстоятелството, че е липсвало съгласие между страните по първоначалния договор за подписване на допълнително споразумение съгласно чл. 31, ал. 4 ППЗЛОД. Посочено е още, че на ЛРД „Средни колиби“, след вписването й в регистрите към ДЛ Елена, е бил отреден ловно-стопански район със заповед № 171 от 26.11.2007 г. на ДАГ към МС. Подчертано е, че обстоятелството, че за същия този район „Ловно-рибарско дружество Сокол – 1899 [населено място]“ е посочило в решението си от 2009 г., че ще отговаря ЛРД „Средни колиби 2009“ е ирелвантно, защото ЛРД „Средни колиби 2009“ от отписано регистъра на ловните дружини в ДСГ Елена като учредена в нарушение на чл. 30, ал. 5 ЗЛОД и заповедта от 2007 г. на ДАГ към МС не е отменяна, поради което се счита за възстановена регистрацията на ЛРД „Средни колиби“ с определената площ с горепосочената заповед. Предвид гореизложеното съдът приел за изпълнен фактическия състав на чл. 29, ал. 10 ППЗЛОД при сключване на процесното допълнително споразумение и липса на твърдяното противоречие с повелителна правна норма.

Потвърдил е първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения в евентуалност иск, приемайки същите мотиви – че основанието на сключване на допълнителното споразумение е новото сдружение да получи предоставяне на стопанисването и ползването на ловностопански район в [населено място] колиби, с оглед членството на ЛРС „Средни колиби“ в сдружението.

При тези установени обстоятелства липсва основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Пети, шести, седми и осми от поставените от касатора въпроси не могат да бъдат определени като правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Те са фактологични - основани на конкретни фактически обстоятелства – съдържанието на заповед № 171 от 26.11.2007 г. на ДАГ към МС, кои ловно-стопански дружини са били част от „Ловно-рибарско дружество Сокол – 1899 [населено място]“, имали ли са ловно-стопански район и кой е бил той. Същевременно въпросите съдържат питане относно правилността на фактическите изводи на въззивния съд относно тези обстоятелства, както и правните му изводи, обосновали отхвърляне на предявените искове. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ, материалноправният или процесуалноправния въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Останалите въпроси (процесуалноправни) отговарят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Те са относно задълженията на въззивния съд да обсъди съвкупно събраните доказателства и да отговори на твърденията, възраженията и доводите на страните по спора, в рамките на въззивната жалба, както и на направените в жалбата оплаквания срещу правилността на първоинстанционното решение. Според касатора при постановяване на решението си Окръжен съд – Габрово се е отклонил от тези свои задължения.

По отношение на въпросите не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Не се установява противоречие на въззивното определение с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, съответно противоречие и със задължителната практика на този съд, обективирана в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (мотиви).

Противно на направените оплаквания, въззивният съд е изложил подборни съображения във връзка с оплакванията на касатора във въззивната му жалба, така както предметът на правния спор е бил очертан в тази жалба. Обсъдени са били и всички събрани доказателства, относими към твърденията, оспорванията, възраженията и правните доводи на страните, също в рамките на подадената въззивна жалба и отговорите. Правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд в решението му не може да бъде преценявана във фазата по допускане на касационно обжалване.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Окръжен съд - Габрово.

Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 94 от 01.06.2022г. по в. гр. д. № 118/2022 г. на Окръжен съд-Габрово.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.