Р Е Ш Е Н И Е
№ 559/2009 г.
София, 27.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. второ отделение на гражданската колегия, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Б.
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от председателя БАЛЕВСКА
гр. д. № 1707 / 2008 година, образувано по описа на I отд.
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по парг. 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218и ГПК отм. и чл. 218а б.”а” ГПК отм..
А. С. Ц. от гр. П. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 20 от 11. 02. 2008 год. по гр. в..д. Nо 804/2007 година на Пазарджишкия окръжен съд, ЧАСТТА с което е отменено Решение Nо 319 от 05. 05.2005 година постановено по гр. д. Nо 1556/2004 г. на Пазарджишкия районен съд по уважения иск за собственост за разликата от 2 430 кв. м. от имот пл. Nо 000197 по КВС на землището на с. И., м.”К„ и е постановено ново решение, с което искът за собственост за тази разлика от 2 430 кв. м. – прилежаща площ към сгради Nо 1 и Nо 2, е отхвърлен. Поддържа се, че в обжалваните части решението на въззивния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила, отменителни основания по см. на чл. 218б б.”в” ГПК отм..
С втора –самостоятелна касационна жалба И. Н. Н., Н. Г. С., Г. Н. Н., Ж. Г. Х., Е. И. К., К. И. Н., Ц. С. Д., Т. С. Н. и И. С. Н., чрез адв. Ц обжалват и искат да се отмени Решение Nо 20 от 11. 02. 2008 год. по гр. В..д. Nо 804/2007 година на Пазарджишкия окръжен съд, В ЧАСТТА с което е отменено Решение Nо 319 от 05. 05.2005 година постановено по гр. д. Nо 1556/2004 г. на Пазарджишкия районен съд по уважения иск за собственост за разликата от 2 430 кв. м. от имот пл. Nо 000197 по КВС на землището на с. И., м.”К„ и е постановено ново решение, с което искът за собственост за тази разлика от 2 430 кв. м. – прилежаща площ към сгради Nо 1 и Nо 2, е отхвърлен. Поддържа се, че в обжалваната част решението на въззивния съд е незконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила, основания за отмяна по чл. 218б б.”в” ГПК отм..
С трета самостоятелна жалба „А„ООД Пазарджик, обжалва и иска да се отмени Решение Nо 20 от 11. 02. 2008 год. по гр. В..д. Nо 804/2007 година на Пазарджишкия окръжен съд, В ЧАСТТА, с което е оставено в сила Решение Nо 319 от 05. 05.2005 година постановено по гр. д. Nо 1556/2004 г. на Пазарджишкия районен съд по уважения иск за собственост за разликата за част от имот пл. Nо 000197 по КВС на землището на с. И., м.”К„Поддържа се, че са налице основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 218б б.”в” ГПК отм.,
В срока по чл. 218г ГПК отм. не е постъпило писмено възражение от А. Ц., в качеството и на ответник по касационната жалба на „А” ООД гр. П., с което се възразява да се приемат писмените доказателства, приложени с касационната жалба, както и за неоснователността на доводите за законност на процесните сгради.
Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК отм., съдържат мотивирано изложение на въведените отменителни основания и са процесуално допустими.
С обжалваното решение, окръжният съд при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВКС в правомощията си на въззивна инстанция по жалба на търговското дружество „А” ООД Пазарджик е отменил частично решението на първата инстанция по уважения иск на физическите лица-ищци по делото и след като е приел, че за разликата от 2 430 кв. м., съставляващи прилежащи площи към построените сгради Nо 1 и Nо 2, който не подлежат на реституция, е отхвърлил заявения положителен установителен иск за собственост за тази част на процесния недвижим имот,
Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно.
И. Н. Н., Н. Г. С., Г. Н. Н., Ц. Г. Х., Е. И. К., К. И. Н., Ц. С. Д., Т. С. Н., А. С. Ц. и И. С. Н., като наследници на П. И. Н. /поч. 1982 год./, Стойко И. Н. / починал 1973 год./ и чл. 97 ал. 1 ГПК отм. за собственост на поземлен имот Nо 197 по плана за земеразделяне на с. И. с площ от 7 238 дка. Поддържа ли са, че правото на собственост им принадлежи на основание чл. 2 ал. 1 ЗВСОНИ, тъй като по силата на ЗНЧИМП „цялото имущество на събирателното дружество е национализирано” /без искане за сградите в имота/.
Ответникът - търговското дружество„А” ООД Пазарджик е противопоставил своите права на собственост, поддържайки, че по силата на правоприемство и приватизация именно, дружеството е собственик на терена.
Спорният терен - поземлен имот Nо 197 по плана за земеразделяне на с. И. с площ от 7 238 дка, е част от част от терен общо от 18 355 дка, отчужден по ЗНМЧИП от събирателно дружество „Б” и предоставен от държавата на ДДК М. / с АДС 318/1953 година на ДДК М. са предоставени първоначално сгради - склад, канцелария, вакумен отдел, конструктивен отдел, парен котел, комин, дърводелска работилница, а с АДС 317/01.12.1984 година – поземлен имот с. И. кв. 42 - дворно място от 14 683 кв. м./. Застрояването с сгради Nо 1 и Nо 2 е извършено по време, когато е теренът е предоставен за нуждите на държавното предприятие ДДК М. - Пазарджик и е бил държавна собственост.
При новото разглеждане на делото, за да отхвърли частично - за разликата от 2 430 кв. м. от имот пл. Nо 000197 по КВС на землището на с. И., м.”Кулински ливади, целият от 7 238 дка, заявения и уважен от първата инстанция положителен установителен иск за собственост с който е прието за установено, че именно наследниците на бившето търговско дружество „Б” са собственици на имот 000197 по КВС с. И. с площ от 7 328 дка, въззивният съд е съобразил указанията с отменителното решение на ВКС в смисъл, че на основание чл. 2 ЗВСОНИ реституционния ефект на възстановената собственост е настъпил от 1992 година, но в рамките на законовите предпоставки за реституция само по отношение на незастроената площ. Сградите, построени от държавата, по време когато имотът е държавна собственост имат статут на суперфициарната собственост, която обстоятелство препятства разпростиране на реституционния ефект по отношение на тях, като прилежащата им част от терена отделяне и на част от терена като прилежащи площи.
Решението в частта, с която е отхвърлен иска за разликата от 2 430 кв. м., част от ПИ Nо 000197 по КВС на землището на с. И., м.”Кулински ливади КАТО прилежаща площ към сгради Nо 1 и Nо 2, е законосъобразно и обосновано. Суперфициарен собственик на посочените сгради е държавата, а в последствие тази собственост е надлежно разпоредена по реда на приватизационната процедура на ответното търговско дружество. Фактическите и правни изводи са обосновани, направени на база на изслушана нова съдебно-техническа експертиза, която дава каква част може да се обособи, поради което и наведените доводи за незаконосъобразност не могат да бъдат възприети.
Неправилно се поддържа, че искът в отхвърлената му част не е съобразен с обстоятелствата, че постройките Nо 1 и Nо 2 са изградени след одържавяването на терена, без отстъпено право на строеж, както и че тези постройки не се ползват според предназначението си и са в лошо състояние. Както правилно е мотивирал решението си въззивния съд, реалното възстановяване собствеността по чл. 2 ал. 5 ЗОСОИ не може да се осъществи по отношение на законно построените сгради. Строителството на сгради Nо1 и Nо 2 е законно, след като същите са построени по стопански начин за задоволяване на конкретни нужди на стопанското предприятие ДКК” МАРИЦА” и това строителство е било допустимо и извършено, съгласно действащите правила за собствени т. е. на конкретно предприятие капиталните вложения. След като признатата площ на терена е определена на базата на констатациите на изслушаната съдебно техническа експертиза, то решението и в тази част е обосновано и правилно.
Неоснователни са и релевиваните доводи за незаконосъобразност по касационната жалба на търговски дружество, касаещи оставената в сила част на уважения положителен установителен иск за собствеността на останалата част от ПИ Nо 000197 по КВС на землището на с. И., м.”Кулински ливади, целият от 7 238 дка.
При постановяване на решението си за оставяне в сила на решението на първата инстанция, въззивният съд е зачел ангажираните от страната писмени доказателства за установяване правоприемството на ответното търговско дружество по отношение на дълготрайните материални активи, включени в капитала на дружеството. Анализирани са данните за ответника „ сервиз” ООД гр. П., създадено в резултата на приватизационна сделка чрез придобиване от „А” ООД Пазарджик на дружествени дялове на ЕООД „А” ЕООД с държавно участие, поемайки активите и пасивите на последното по силата на Договор за покупко-продажба на дялове Nо 50-346/02.07.2008 година. Въз основа на признати реституционни претенции през 2001 година и на основание Заповед на Областния управител Nо 1056 и Nо 1351 /1999 година е отписан терен с площ от 7 070 кв. м. във връзка с което от МЗГ е дадено съгласие за намаление капитала на дружеството от 8 530 лв. на 6 275 лв, а с Решение от 14.06.2004 година на ОС Пазарджик на основание чл. 119 ТЗ, чл. 4, чл. чл. 119, чл. 150 и 151 ТЗ вписва обстоятелството на намаление на капитала на 6 275 лв. към дата 14.06.2004 година съответстващо като стойност на 7 070 кв. м.
П. Р. от 04.02.2003 година на ПОС, адм. д. Nо 271/2002 година, постановено по реда на чл. 33 ЗАП за прогласяване нищожността на Заповед Nо 1056/27.09.1999 г. по чл. 6 ал. 3 ЗОСОИ за признаване право на наследниците на Б. Н., като бивши собственици на СД”Б” на обезщетение чрез реално възстановяване собствеността на терен от 7 070 кв. м., част от имот Nо 895, извън регулация на с. И. с което е прието, че имотът в включен в дълготрайните материални активи в дружеството на държавата, поради което нарушена компетентност на органа по чл. 6 ал. 1 т. 1 и т. 2 и потвърдено с Решението на ВАС, не могат да променят изводите на съда за момента на настъпване на реституционния ефект по отношение на спорния терен - влизане в сила на ЗВСОНИ. Приетото ограничение за част от терена касае възможността суперфициарният собственик на сградите/ ДЪРЖАВАТА/ да придобие част от терена, имащ функционалната характеристика на прилежащ терен. Представените допълнително доказателства/ дори и без да са приети/ касаят данни от публичен регистър за първоначалната регистрация на държавна фирма от 1990 година - Решение 310/11.12.1990 година на основание чл. 11 ал. 3 т. 1 б.”а” от Указ Nо 56 във вр. с чл. 2 ал. 1 и параграф 1 от Заключителните разпоредби на Постановление Nо 110 на МС от 14.11.1990 година да се образува фирма „А”ООД гр. П., като правоприемник на Технологичен комбинат по механизация, техническо обслужване и борба с ерозията” гр. П. към СО”Механизация и техническо обслужване на селското стопанство” София, не биха могли да обусловят друг правен извод, тъй като преобразуването на държавната фирма в търговското дружество е по време, когато собствеността на земята е възстановена ex lege. В тази насока релевираните доводи за незаконосъобразност са неоснователни, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК отм., състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА и з ц я л о Решение Nо 20 от 11. 02. 2008 год. по гр. в..д. Nо 804/2007 година на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: