О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5894
гр. София, 17.12.2024 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия Г. Н. ч. гр. д. № 3910 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 70755 от 27.07.2023 г., подадена от В. В. М., чрез адвокат С. К. от САК, срещу въззивно Определение № 6387 от 23.05.2023 г. по ч. гр. д.№ 4823/2023 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на В. В. М. срещу Определение № 35276 от 22.12.2022 г. по гр. д.№ 6153/2022 г. на Софийски районен съд, 163 състав, в частта, в която е прекратено производството за част от имуществото - по т. т. 11 до 15 от петитума по исковата молба, по която е образувано гр. д.№ 7453/2022 г. на СРС.
Ответниците по жалбата са депозирали отговори, както следва: А. В. М. - чрез адвокат С. Ц. от САК, А. В. М. - чрез адвокат Б. В. от САК, Х. В. В., К. В. М. и А. Х. В. (поотделно) - чрез адвокат Н. П. от САК, в които поддържат становища, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, както и че подадената жалба е неоснователна.
Преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, съставът на ВКС дължи да прецени дали са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, във връзка с което намира следното:
Въззивният съд е констатирал, че пред Софийски районен съд са образувани четири граждански дела, които имат за предмет искове за делба при частично или пълно съвпадение на насрещните страни, а именно:
Първото дело - гр. д.№ 59287/2021 г. на СРС, 62 състав, е образувано по искова молба на В. В. М., с която се предявява иск за делба на поземлен имот в [населено място] срещу А. Х. В., Х. В. М., А. В. М., А. В. М. и К. В. М., при твърдения имотът да е придобит чрез сделка, при равни квоти от А. Х. В., Х. В. М. и А. В. М. по време на брака на последната с В. С. М., починал на 23.11.2020 г. в [населено място] и оставил за свои наследници А. В. М. - съпруга, и деца – В. В. М., А. В. М. и К. В. М..
Второто дело – гр. д.№ 59289/2021 г. на СРС, 81 състав, е образувано по искова молба на В. В. М., с която е предявен иск за делба на недвижим имот в [населено място], в. з. Б. път, срещу А. В. М., А. В. М. и К. В. М. при твърдения имотът да е придобит по време на брака на ответницата А. М. и общия за страните наследодател В. С. М..
Третото дело – гр. д.№ 6153/2022 г. на СРС, 163 състав, е образувано по искова молба на А. В. М. и А. В. М., с която е предявен иск за делба на два апартамента в [населено място] и на нива в [населено място], срещу В. В. М. и К. В. М., при твърдения единият апартамент да е бил собственост по наследство на общия наследодател на страните В. С. М., а останалите два имота да са придобити по време на брака му с ищцата.
Четвъртото дело – гр. д.№ 7453/2022 г. на СРС, 138 състав, е образувано по искова молба на В. В. М., с която е предявен иск за делба на апартамента, предмет на гр. д.№ 6153/2022 г., който е бил лична собственост на В. С. М. по наследяване, както и на 1/2 идеални части от останалите имоти по същото дело, 1/2 идеална част от имота в [населено място], в. з. Б. път (предмет на гр. д.№ 59289/2021 г.), 1/2 идеални части от 5 броя поземлени имоти в [населено място], [община], 1/2 идеална част от втори имот в м. Б. път, придобита на името на А. М. по време на брака й с общия наследодател, 1/2 идеални части от два броя имоти в Гърция, придобити по време на брака между В. С. М. и А. М., 1/2 идеална част от къща във Великобритания, придобита по време на брака между В. С. М. и А. М., както и дялови участия в две дружества, регистрирани в Германия и дялове в търговско дружество, регистрирано в Кипър, като искът е насочен срещу останалите наследници на В. С. М. – А. В. М., А. В. М. и К. В. М..
С определение по гр. д.№ 6153/2022 г. на СРС, 163 състав, към делото са присъединени за общо разглеждане останалите три дела (гр. д.№ 59287/2021 г. на СРС, 62 състав, гр. д.№ 59289/2021 г. на СРС, 81 състав и гр. д.№ 7453/2022 г. на СРС, 138 състав), като исковата молба е върната като недопустима по отношение на имуществото във Великобритания и Гърция, както и по отношение на дяловете в търговски дружества с мотив, че съдът не може да извърши делба на имоти, които не са на територията на Р. Б. както и по отношение на дялове в търговски дружества, които не са регистрирани в Р. Б.
Съединените за общо разглеждане дела имат за предмет искове за делба и доколкото обекти на делбата са недвижими имоти във Великобритания и Гърция, както и дружествени дялове в чуждестранни дружества, прието е, че делото следва да се квалифицира по предмет за целите на определяне на компетентния съд и приложимото право.
Въззивният съд е съобразил, че доводите на жалбоподателя са, че се касае за искове за делба на наследство, поради което компетентният съд следва да се определи съгласно Регламент (EС) 650/2012, докато възраженията на ответниците по жалбата са за неприложимост на този нормативен акт.
Въззивният съд е посочил, че делото е за делба на различни имущества, съсобствеността върху които е възникнала от различни факти или комбинация от факти – сделка, наследяване и прекратяване на съпружеската имуществена общност между А. М. и починалия В. С. М.. Приел е, че в случая не се касае за делба на наследство, тъй като предмет на съединените за общо разглеждане искове не са само наследствени имоти/имущества. Въведените като предмет с исковата молба по гр. д.№ 7453/2022 г. идеални части от недвижими имоти, които са част от наследството на В. С. М., не обуславят такъв извод, тъй като останалите идеални части принадлежат на А. М., която като съпруга е и наследник. Тази искова молба не е връчвана за отговор, респективно за ответниците по нея не е преклудирана възможността да поискат включване и на други имущества, а доколкото участник по делото е и съсобственика на останалите идеални части от имуществата, разглеждането на искове за делба само на идеални части би било недопустимо поради липса на правен интерес, за което районният съд следва да предприеме процесуални действия дори и при липса на активност на ответниците. Делба на идеални части е допустима единствено в хипотезата на чл. 345 ГПК, но когато те се притежават от трети лица, а не и на лично основание от някой от наследниците.
За определяне на компетентността и приложимото право съдът си е поставил въпроса относно приложимостта и конкуренцията на три регламента – Регламент (ЕС) 2016/1103 на Съвета от 24 юни 2016 година за изпълнение на засиленото сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, Регламент (ЕС) № 650/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство и Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, а доколкото единият от имотите е на територията на Великобритания - въпросът относно приложимостта на нормите на КМЧП.
Посочено е, че Регламент (ЕС) 2016/1103 относно имуществените отношения между съпрузите и Регламент (ЕС) № 650/2012 г. относно наследяването са специални, докато Регламент (ЕС) № 1215/2012 е общият, от чието приложение са изключени въпросите на наследяването и имуществения режим на съпрузите, но за разлика от първите два, той предвижда изключителна компетентност по вещни дела на съда на държавата-членка по местонахождението на недвижимия имот.
Въззивният съд е приел, че Регламент (ЕС) 2016/1103 и Регламент (ЕС) № 650/2012 следва да се тълкуват стриктно и се отнасят само до въпросите, които са изрично посочени в тях, а не до всички случаи, в които се поставят, включително като преюдициални, въпроси относно имуществения режим между съпрузите и наследяването помежду им и с трети лица, тъй като в противен случай се нарушават основните принципи за предвидимост, прогласени от същите регламенти.
Приложението на Регламент (ЕС) 2016/1103 следва да се ограничи именно до въпросите относно режима на имуществените отношения между съпрузите, така, както са дефинирани в чл. 3, т. 1, б. „а” – имуществен режим между съпрузи означава съвкупността от правилата, отнасящи се до имуществените отношения между съпрузите и техните отношения с трети лица, в резултат на брак или неговото прекратяване, което определение, тълкувано във връзка със съображение 18, следва да включва въпросите относно възникване на режим на общност и/или разделност, „ежедневното управление на имуществото”, прекратяването на режима – доброволно или по съдебен ред, по време на брака или с неговото прекратяване поради раздяла или смърт, както и определянето на дела от имуществото на всеки от съпрузите. Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 4 относно компетентния съд, която сочи, че когато съд в държава-членка е сезиран с въпроса за наследяването на починал съпруг съгласно Регламент (ЕС) № 650/2012, съдилищата на тази държава са компетентни да се произнасят по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузите и възникващи във връзка с въпросното дело за наследяване.
Въззивният съд е приел, че Регламент (ЕС) № 650/2012 относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство следва да се тълкува с оглед целите, посочени в съображение 9 и 11, а именно да уреди гражданскоправните аспекти на наследяването на имуществото на починало лице – „всички форми на прехвърляне на активи, права и задължения в случай на смърт, било то доброволно прехвърляне по силата на разпореждане с имущество в случай на смърт или прехвърляне по силата на наследяване при липса на завещание”, като „не следва да се прилага за области на гражданското право, различни от наследяването”, някои от които са изрично изключени, както и с оглед определението, дадено в чл. 3, т. 1, б. „а”, а именно: „наследяване” означава наследяване на имущество на починало лице и обхваща всички форми на прехвърляне на активи, права и задължения в случай на смърт, независимо дали чрез доброволно прехвърляне по силата на разпореждане с имущество в случай на смърт или чрез прехвърляне по наследяване при липса на завещание. Направен е извод, че приложното поле на Регламент (ЕС) № 650/2012 следва да се ограничи именно до въпросите на „наследяването” – определяне на кръга от бенефициери на активите на едно лице след смъртта му по силата на законова разпоредба или по силата на изричен акт, както и дяловете от имуществото между тях, възможността за избор на приложимо право, което да урежда тези въпроси, като следва да се ограничи до момента на придобиването на тези активи от бенефициерите, но не следва да се разширява и към последващи факти, каквито са прекратяването на съсобственост между наследниците, ако такава е възникнала по силата на наследяване, а още по-малко към прекратяване на съсобственост с трети на наследството лица. Същият извод е изведен и от съображение 42 относно обхвата на приложимото право: „Правото, определено като приложимо към наследяването, следва да урежда наследяването от момента на откриване на наследството до прехвърлянето на собствеността върху активите, които съставляват наследственото имущество, на бенефициерите, определени съгласно това право. То следва да включва въпросите, свързани с управлението на наследственото имущество и с поемането на задълженията на наследството. При плащането на задълженията на наследството може, в зависимост по-конкретно от приложимото към наследяването право, да се взема предвид конкретния ред на кредиторите.“ Посочено е, че единствените текстове от Регламент (ЕС) № 650/2012, които дават повод за тълкуване относно приложимостта му към делбата на наследствено имущество са съображение 63 и чл. 23 относно съдържанието на приложимото право, но същите следва да се тълкуват във връзка с предвидените от регламента широки възможности за постигане на споразумение между наследниците или избор на съд и приложимо право по споразумение помежду им или с акт на наследодателя приживе. Друг извод не следва от текстовете от Регламента в частта относно съображение 37, прогласяващо като негова цел избягването на „раздробяването на наследството” и уреждането му „като цяло”, тъй като се има предвид не прекратяване на вече възникнала съсобственост между наследниците, а уредбата на самото наследяване по отношение на всички активи от един и същи компетентен орган и въз основа на едни и същи правила, като разграничението, което правят жалбоподателят и насрещните страни за приложимост или не на Регламента в зависимост от това дали се касае за отделни или всички активи от наследството не намира опора в нормите му. За всеки въпрос относно наследяването на едно лице, разбирано като преминаване на активите му към следващи от закона или акт на наследодателя приживе бенефициери, Регламентът цели и предвижда да бъде решаван от едни и същи компетентни органи и въз основа на едно и също приложимо право, без значение дали въпросът за наследяването е поставен за цялото оставено в наследство имущество или за отделни имуществени права.
Посочените два регламента – за имуществения режим между съпрузите и за наследяването, освен че са специални и следва да се тълкуват стриктно, не предвиждат изключителна компетентност, нито правила относно конкуренцията им с общия регламент при наслагване на други юридически факти, извън брака и наследяването, поради което дори да се възприеме тезата, че са приложими при определяне на компетентността към делбата между съпрузи, след прекратяване на брака и делбата на наследство, не с акт приживе, а след смъртта на наследодателя, би следвало да се прилагат само ако делото има за предмет единствено въпросите, попадащи в техния обхват, но не и когато тези въпроси са само обуславящи и не изчерпват юридическите факти от основанието на съсобствеността.
Въззивният съд е приел, че в конкретния случай делото следва да се квалифицира като такова с предмет вещни права, тъй като целта на производството е да се ликвидира съществуваща съсобственост било като отделни права се разпределят в индивидуална собственост на страните, било като се осребри и се раздели стойността им, поради което компетентният съд следва да се определи по правилата на Регламент (ЕС) № 1215/2012, а по отношение на делбата на недвижимия имот във Великобритания – КМЧП.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 относно делбата на недвижимите имоти в Гърция компетентен е съдът на тази държава-членка.
По отношение наследяването и делбата на дружествени дялове в търговски дружества, регистрирани в Германия и Кипър, изключителна компетентност имат съдилищата на държавите по регистрацията им съгласно чл. 24, ал. 2 от Регламента, който следва да се тълкува и като обхващащ въпросите относно членствения състав на дружествата, като приложимото право на тези държави определя допустимостта и обхвата на наследяването на членствени права, респективно допустимост на съдебна делба на същите.
По отношение на имота във Великобритания няма основание да се прилага Регламент (ЕС) № 1215/2012, поради което и компетентността следва да се определи по правилата на КМЧП, като по изложените съображения, че не се касае за делба на наследство, българският съд не е международно компетентен съгласно чл. 12 КМЧП.
При тези решаващи мотиви е потвърдено Определение № 35276 от 22.12.2022 г. по гр. д.№ 6153/2022 г. на Софийски районен съд, 163 състав, в частта, в която е прекратено производството за имуществото по т. т. 11 до 15 от петитума по исковата молба, по която е образувано гр. д.№ 7453/2022 г. на СРС.
В изложение към частната касационна жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните въпроси:
1. Как следва да се тълкуват регламентите на Европейския парламент и на Съвета, като част от правото на Европейския съюз: стриктно – според разпоредбите на вътрешното право или автономно – според практиката на Съда на Европейския съюз;
2. Как следва да бъде определено приложното поле на Регламент (ЕС) № 650/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 04 юли 2012 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство: съгласно съображение 12 от него и Решение на СЕС по дело С-558/16 – попадат ли в него отношенията, свързани с прекратяването на съпружеската имуществена общност, прекратена със смъртта на единия от съпрузите или тези отношения влизат в приложното поле на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г., както е приел въззивния съд;
3. Как следва да процедира съдът, ако има колебание по приложното поле на регламентите на Европейския парламент и на Съвета, като част от правото на Европейския съюз: като тълкува разпоредбите на регламентите стриктно или като отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз съгласно чл. 628 ГПК;
4. Делба на наследство или делба на отделни имоти е производството, в което страните са упражнили правото си да поискат включване в наследствената маса и на други имоти, които искания са уважени, включително и чрез присъединяването на дела;
5. Съставлява ли пречка да бъде извършена делба на наследство, ако към него се числят и имоти, които покойният наследодател е притежавал в съсобственост с трети лица, или въпросът за включването или изключването на тези имоти се решава в края на нейната втора фаза – преди съставянето на разпределителния протокол в зависимост от това дали съсобствеността между наследниците и третите лица е прекратена, или не е прекратена;
6. Международно компетентен ли е българският съд да разгледа иск за делба на наследство, което включва недвижими имоти в чужбина, когато наследодателят към момента на неговата смърт е имал обичайно местопребиваване в Р. Б. (т. е наследството е открито в България), бил е български гражданин и част от имуществото му се намира в Р. Б. ако съгласно чл. 110, ал. 2 ГПК той е международно компетентен да разгледа такъв иск, дори наследството да е открито в чужбина, съгласно чл. 14 КМЧП е достатъчна коя да е от посочените три предпоставки, а съгласно чл. 4 Регламент (ЕС) № 650/2012 г. е достатъчна само първата предпоставка, но съществува и субсидиарната компетентност по местонахождението на активите на наследството, когато тази предпоставка не е налице;
7. Може ли сезираният да се произнесе по делба на наследството съд да изключи от делбата активи, намиращи се в трета държава, в други случаи и по други съображения, освен ако може да се очаква, че решението му по отношение на тези активи няма да бъде признато или обявено за изпълнимо в тази трета държава.
Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение.
Не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Поставените от касатора въпроси под №№ 6 и 7, обобщени от настоящия състав съобразно приетото в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, могат да бъдат сведени до въпроса относно начина на определяне на международната компетентност при съдебна делба с международен елемент, която има за обект недвижим имот. Въззивният съд е приел, че споровете за делба на съсобствени недвижими имоти следва да се квалифицират като дела с предмет вещно право и че при извършване на преценка кой съд е компетентен да се произнесе по тези спорове, приложение следва да намерят разпоредбата на чл. 24, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 и разпоредбата на чл. 12 КМЧП, които предвиждат изключителна компетентност на съда, на чиято територия е разположен недвижимият имот. Изводите на въззивния съд са съобразени с практиката на ВКС, според която, за целите на определяне на международната компетентност исковете за делба на съсобствени недвижими имоти следва да се квалифицират като вещноправни. Дела относно имуществени отношения между съпрузи, са само тези по отношение на имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения – исковете по чл. 21, ал. 4 СК, чл. 24, ал. 4 СК, чл. 29, ал. 3 СК и чл. 30 СК (в този смисъл са Определение № 27 от 21.01.2012 г. по ч. гр. д.№ 603/2011 г. на ВКС, І г. о. и Определение № 395 от 09.08.2010 г. по ч. гр. д.№ 140/2009 г. на ВКС, І г. о.). В този смисъл не се констатира противоречие с цитираните от касатора актове на ВКС в контекста на въпрос № 4 (Решение № 242 от 04.11.2014 г. по гр. д.№ 3345/2014 г. на ВКС, І г. о., Решение № 239 от 06.08.2012 г. по гр. д.№ 81/2011 г. на ВКС, І г. о. и Определение № 162 от 07.02.2023 г. по ч. гр. д.№ 4323/2022 г. на ВКС, І г. о.), с които са дадени разяснения по приложението на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) и чл. 109 и чл. 110 ГПК, без да разрешават въпрос, сходен с коментираното обобщено обуславящо питане.
Изложените от въззивния съд съображения не са в противоречие и с практиката на СЕС, съгласно която понятието „вещни права” обхваща исковете, които целят определянето на обхвата, съдържанието, правото на собственост или владение върху недвижим имот или съществуването на други вещни права и осигуряват на титулярите на тези права закрила на правомощията, произтичащи от техния титул. По повод на дело за прекратяване на съсобственост е налице произнасяне на Съда на ЕС по делото Коmu С-605/14. В т. 28 от решението по това дело съдът приема, че молба като разглежданата по главното производство за прекратяване на съсобственост върху недвижим имот представлява иск, спадащ към категорията на споровете по дела, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот и по отношение на които изключителна компетентност имат съдилищата на държавата членка по местонахождението на недвижимия имот, като в т. 29 се прави извод, че една такава молба, предназначена да доведе до прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти, засяга вещни права, които имат действие по отношение на всички, и представлява иск, който цели да осигури на носителите на тези права защита, що се отнася до произтичащите от положението им правомощия. В т. 25 от решението по делото е отбелязано, че основната причина за предоставяне на изключителна компетентност на съдилищата в договарящата държава, в която се намира недвижимият имот, е обстоятелството, че предвид близостта си съдът по местонахождението на имота може да установи най-добре фактическите положения и да приложи правилата и обичайната практика, които обикновено са тези на държавата по местонахождение на имота. Израз на тази особена връзка на близост между държавата по местонахождението на недвижимия имот и делото за прекратяване на съсобствеността е наличието на изисквания за вписване, фактът, че процедурите за продажба, вкл. на търг, са тези на държавата по местонахождението на имота, както и улесненото събиране на доказателства, вкл. но не само чрез проверки, проучвания и експертизи. Посочено е, че ако приложимите по главното производство материалноправни норми предполагат при прекратяването по отношение на съсобственост да се направи преценка дали тези недвижими имоти е възможно да бъдат разделени или не, подобна преценка би могла да доведе до проверки посредством експертизи, провеждането на които е най-добре да бъде разпоредено от съда по местонахождението на недвижимите имоти.
Наличието на съдебна практика по приетия за обуславящ въпрос, включително на СЕС, с която въззивното определение е в съответствие, изключва възможността за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК, както и съгласно чл. 629, ал. 2 ГПК обективира пречка за отправяне на преюдициално запитване, предвид което заявеното искане по чл. 628 ГПК следва да бъде оставено без уважение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Определение № 6387 от 23.05.2023 г. по ч. гр. д.№ 4823/2023 г. на Софийски градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по въпрос, формулиран в особено искане по частна касационна жалба вх.№ 70755 от 27.07.2023 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: