ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3495

Гр. София,23.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия З. Х. ч. т.д. № 2494 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Банка ДСК“ АД срещу определение № 330 от 13.08.2024 г. по ч. т. д. 316/2024 г. по описа на Окръжен съд - Смолян, с което е потвърдено определение № 383 от 06.06.2024 г. по гр. д. № 941/2023 г. по описа на Районен съд – Смолян, с което на основание чл. 248 ГПК е допълнено постановеното по делото решение № 79/22.03.2024 г., като ответникът „Банка ДСК“ АД е осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца Д. Ц. - адвокат М. О., на основание чл. 38 ЗЗД сумата 800 лв. - адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство по гр. д. № 941/2023 г. по описа на РС – Смолян.

Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния закон – чл. 78, ал. 2 ГПК. Излага, че отговорност за разноски би възникнала за ответника кредитор, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения иск за несъществуване на вземането поради изтекла давност, какъвто не е процесния случай. Сочи, че е признал иска и не следва да отговаря за разноските по делото по изложените от въззивния съд мотиви, че след като притежава изпълнителен лист може да предприеме изпълнителни действия срещу длъжника по всяко време. Добавя, че липсва законово уредена процедура за обезсилване на изпълнителен лист и единственото възможно поведение за кредитора е да не предприема действия по принудително изпълнение. По тези доводи моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което молбата на ищеца за допълване на първоинстанционното решение с присъждане на разноски да бъде оставена без уважение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване по следния въпрос: „Допустимо ли е да бъдат присъждани разноски в производството, когато ответникът не е дал повод за завеждане на иска и признава същия?“

Моли касационно обжалване да бъде допуснато по въпроса на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поддържа, че обжалваното определение е очевидно неправилно, с което обосновава искането си да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК.

Ответникът, Д. П. Ц., оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Сочи, че въззивният акт е правилен. Излага, че по делото е установено, че към датата на приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд образуваното въз основа на издадения в полза на ответника изпълнителен лист изп. дело 308/2011 г. по описа на ДСИ при РС - Смолян не е прекратено, което според него опровергава твърденията на ответника, че не е дал повод за завеждане на делото. По тези доводи счита, че липсва втората предпоставка на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК и същата е неприложима, а подадената от ответника жалба – неоснователна, поради което моли да не бъде уважена.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 248, ал. 3, изречение 2-ро ГПК съдебен акт в указания на страната преклузивен срок.

За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел, че за длъжника е бил налице повод за образуване на делото по предявен иск за оспорване вземането на ответника, след като в полза на кредитора съществува изпълнителен титул - изпълнителен лист, по който е образувано изпълнително дело, тъй като перемпцията не изключва принудителното изпълнение. Счел е, че независимо от обстоятелството, че ответникът – жалбоподател не е подавал молби за извършване на изпълнителни действия по висящото изпълнително производство и че е признал иска, не се установява да не е предизвикал завеждането на делото с оглед издадения в негова полза изпълнителен лист и образуваното въз основа на него висящо изпълнително производство за събиране на вземането му, предмет на предявения иск. Споделил е практиката по определение № 50413 от 05.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО и определение № 320 от 20.07.2022 г. по ч. т. д. № 1122/2022 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО и приел, че правната сфера на ищеца-длъжник е накърнена - т. е. налице е повод за образуване на производство за оспорване на вземането, след като в полза на кредитора съществува изпълнителен титул, като перемпцията не изключва принудителното изпълнение. Посочил е, че отговорност за съдебните разноски в процес, предмет на който е иск за установяване несъществуването на погасено по давност вземане, би възникнала за кредитора - ответник, ако той предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане, какъвто е счел, че е процесният случай. Добавил е, че длъжникът няма друг начин за защита, освен предявяването на иск по чл. 439 ГПК, защото частният жалбоподател винаги може отново да подаде молба до съдебен изпълнител и да образува ново изп. дело въз основа на същия изп. лист, по който е образувано изп. дело № 308/2011 г. Изтъкнал е, че частният жалбоподател не е поискал например прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.2 ГПК, съчетано с предаване на оригиналния изпълнителен лист на длъжника и изрично писмено признание със съответна заверка, че счита вземането по него за недължимо, при които или други подобни действия от страна на частния жалбоподател би могло евентуално да се приеме, че е имал поведение, което не е станало причина за завеждане на делото. По тези мотиви е постановил обжалвания резултат.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима на основание чл. 274, ал. 3 ГПК и по отношение на частните касационни жалби, е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Формулираният от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК процесуален въпрос не покрива общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК да е обусловил решаващата воля на съда по обжалваното определение, поради което и по този въпрос не може да бъде допуснато касационно обжалване. Въззивният съд не е приемал, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, а напротив, изложил е подробни мотиви защо приема, че ответникът с поведението си е дал повод на ищеца да предяви уважения иск по чл. 439 ГПК. Несъгласието на касатора с правните изводи на въззивния съд е оплакване по правилността на обжалвания съдебен акт, по което касационната инстанция не може да се произнесе на етапа на селектиране на жалбите.

Не може да бъде прието за осъществено и заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице, като касаторът е аргументирал искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на обжалваното определение.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 330 от 13.08.2024 г. по ч. т. д. 316/2024 г. по описа на Окръжен съд - Смолян.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.