№ 60429

София, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова ч. гр. д.№ 4394 по описа за 2021 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Р. С. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно определение № 1969 от 26.07.2021г. по в. ч.гр. д. № 1732 по описа за 2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 263454 от 22.02.2021г. по гр. д. № 10267/2018г. на СГС за прекратяване поради отказ от иска на производството по делото по иска за установяване на произход срещу Р. С.. Счита обжалвания акт за очевидно неправилен, тъй като с отказа от иска с правно основание чл. 69 СК детето остава с неустановен произход. Намира, че съдът е длъжен да отчита извънредно важното значене на произхода за детето и произтичащите от това последици, поради което иска актът да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване на решение по иска.

В жалбата си поставя следните въпроси, изискуеми с оглед препращането на чл. 274, ал. 3 ГПК, позовавайки се на специалното основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. Допустимо ли е в производство по чл. 69, изр. 1, предл. 1 СК, в случай на конституиране на майката и на детето като страни, в условията на необходимо задължително другарство, само един от необходимите другари да упражни самостоятелно правото си на отказ от иска, по реда на чл. 233 ГПК, без съгласието на другия необходим другар?, 2. Разпростират ли се субективните предели на силата на пресъдено нещо при отказ от иск по чл. 233 ГПК в производство по установяване на бащинство по чл. 69, изр. 1, предл. 1 СК от единия от необходимите другари страни по делото – майката, респективно детето, евентуалния баща и техните правоприемници? и 3. При влязъл в сила акт - отказ от иск по чл. 233 ГПК, извършен от една от страните /майката/ в производство по установяване на бащинство по чл. 69, изр. 1, предл. 1 СК, допустимо ли участието на същата страна /майката/ в ново производство по установяване бащинството, инициирано от детето, по реда на чл. 69, изр. 1, предл. 1 СК и в какво качество, с оглед императивната норма на чл. 69, ал. 2 СК? Позовава се на противоречие на въззивния акт с Постановление № 5/78 от 21.ІІ.1979г. на ППВС, ТР № 3/2016г. по т. д.№ 3/2016г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2001г. по т. д.№ 1/2000г. на ОСГТК на ВКС

Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от К. К. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б., с който изразява становището си за недопустимост поради липса на правен интерес от обжалване пред вид заявеното становище от жалбоподателя в хода на производството, че не е баща на детето и за неоснователност. Счита обжалвания акт за правилен.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, че не следва да се допуска касационно обжалване поради липса на специално основание за допустимост.

Настоящият частен жалбоподател Р. С. е бил един от двамата ответници по предявени от К. С. два съединени иска, единият с правно основание чл. 61, ал. 2 СК за оспорване на произхода на детето от съпруга на майката и другия срещу ответника С., с правно основание чл. 69 СК за установяване на произхода на детето от него. Две години и пет месеца след предявяване на иска, проведени пет открити съдебни заседания /на 26.11.2019г., 2.06.2020г., 13.07.2020г., 27.10.2020г. и 9.02.2021г./, събрани множество доказателства, непосредствено преди произнасяне на съда по съществото на спора, ищцата е направила – с нарочна молба от 16.02.2021г. отказ от иска си по отношение на ответника Р.С.. С определение от 22.02.2021г., СГС е прекратил производството по делото спрямо него и е постановил решението спрямо другия ответник. Последвала е частна жалба, която е оставена без уважение от въззивния САС със сега обжалваното въззивно определение № 1969 от 26.07.2021г. Решаващите мотиви на съда са, че ищцата разполага със самостоятелен иск /съответно право да се откаже от него/, което може да упражни без да е необходимо одобрение от страна на особения представител на детето. Майката притежава самостоятелна активна процесуална легитимация да предяви иска по чл. 69 СК, тя упражнява самостоятелно право, а не правото на малолетното дете. След като тя не действа нито като негов законен представител, нито като процесуален субституент, направеният от нея отказ от иска не рефлектира по никакъв начин в правната сфера на детето, което е лигитимирано да предяви иск за установяване на произход в предвидените законови срокове. В мотивите си, въззивният съд е посочил и че съединяването на иска по чл. 69 с този по чл. 62, ал. 2 СК не рефлектира върху правата на детето, защото възможността за съединяването им е факултативна, а във всички случаи решението по иска по чл. 62 ал. 2 СК формира сила на присъдено нещи и по отношение на детето.

При тези факти, настоящият съдебен състав не счита, че поставените от частния жалбоподател въпроси следва да се допуска касационно обжалване, първо защото същите, доколкото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, не са от значение за изхода на спора, а и не са разрешени от съда в противоречие с цитираната съдебна практика. Всички поставени от частния жалбоподател въпроси не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, изяснени съгласно т. 1 от ТР №1/2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, защото съдържат условие, което не отговаря на приетите за установени факти /за първите два въпроса - че в производство по чл. 69, изр. 1, предл. 1 СК, майката и на детето са необходими задължителни другари, а за третия – че майката ще участва в ново производство по установяване бащинството, инициирано от детето/. В теорията и в практиката няма спор по въпроса, че съгласно чл. 69 СК – правото на иск на майката за установяване на произход на детето от бащата е самостоятелно право, което не е поставено в зависимост от правото на иск на детето. Съгласно цитираната норма, когато майката е ищец, детето може и да не участва. Законът изисква задължителното участие на майката само при предявен от детето иск и само в тази хипотеза /а не в процесната/ те са задължителни необходими другари. Ако майката е упражнила своето право по чл. 69 СК и искът й бъде отхвърлен, детето ще може да предяви своя иск за установяване на произход. Даденото нормативно разрешение цели защита интересите на детето. След като майката разполага със самостоятелно право на иск, то тя – съгласно чл. 233 ГПК, може да откаже от същия във всеки момент, във всяко положение на делото. Изявлението за десезиране на съда е неоттегляемо процесуално действие, което не изисква съгласие от другите страни по делото и съдът не може да не го зачете. Последиците на отказа на иска дават на ответника всичко, което той би получил чрез отхвърляне на иска, което и го лишава от оправдан интерес да иска продължаване на делото. В конкретния случай, той не може да се позовава и на интереса на детето за установяване на произход, защото както вече беше посочено правото на иск на детето не е в зависимост от съдбата на предявения от майката иск.

Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1969 от 26.07.2021г. по в. ч.гр. д. № 1732 по описа за 2021г. на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: