Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на отбраната против решение № 5288 от 04.09.2020 г. по гр. д.№ 10574/2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 34249 от 07.02.2019 г., поправено с решение № 147413/21.06.2019 г. по гр. д.№ 72575/2016 г. на Софийски РС. С последното е признато за установено по отношение на Министерство на отбраната, че ищците М. С. П., Н. И. П., Н. И. П., А. М. С., Д. Г. Л., Д. Д. Л. и М. Д. Л. са собственици на 2/3 ид. ч. от следния недвижим имот: ливада в м. „К.“ К. землище, манастира С. К. и М.“ – Л. – извън регулацията, част от общ имот с плащ от 6 дка., измерена по частна скица 6692 кв. м. при съседи: наследници на С. М., от две страни манастрира „Св. К. и М.“, братя М. и наследници на братя П., съгласно н. а. №.. .. г., а сега представляващ реална част от имот с идентификатор.. .., заключена между контур по букви А-Б-В-Г-Д-Е-А по скицата към заключението на вещото лице на л. 102 от делото на РС.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност поради противоречие с материалния закон – чл. 78, ал. 3 ЗДС, чл. 7, ал. 4, във вр. с чл. 2, ал. 2 т. 4 ЗДС и чл. 27 от Закон за държавните имоти отм. Направено е оплакване за неправилна преценка на доказателствата и за необоснованост на извода, че имота не е отчужден. Твърди се и неправилно приложение на правилата за придобивната давност при преценка основателността на заявеното от касатора при условията на евентуалност възражение за придобиване по давност от държавата.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди противоречие с решения на ВКС по два въпроса: 1. При действие на нормата на чл. 7, ал. 4 ЗДС допустимо ли е съдът да уважи установителен иск за собственост срещу държавата, когато имотът, предмет на спора е със статут на публична държавна собственост? По този въпрос се твърди противоречие с Р № 168/30.03.2011г. по гр. д.№ 392/2010 г. на І гр. о., Р № 240/24.07.2012 г. по гр. д.№ 1115/2017 г., ІІ гр. о. 2. Заповедта на административният орган, постановена в реституционното производство по ЗВСОНИ, в която компетентен орган е кмета на общината, обвързва ли държавата? По този въпрос се твърди противоречие с ТР № 5/2011 г. ОСГК на ВКС. Касаторът счита, че въз основа на това тълкувателно решение, съдът е следвало да извърши косвен съдебен контрол на заповед № РД-57-1452/01.12.1994 г. на кмета на Столична община за деактуване на част от процесния имот.

Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касация, тъй като няма забрана да се предявява иск за собственост от физически лица за имот, който е актуван за държавна собственост, процесният имот не е публична държавна собственост, реално не се използва за нуждите на армията и по предназначение е ливада. Поради това считат, че първия въпрос е неотносим към спора и няма противоречие със съдебната практика. По втория въпрос се твърди, че съдът е обсъдил предпоставките за реституция по ЗВСОНИ и решението не е постановено в противоречие със съдебната практика.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено следното:

Ищците М. С. П., Н. И. П., Н. И. П. са наследници на И. Н. П., починал на 09.03.1993 г. Ищците А. М. С., Д. Г. Л., Д. Д. Л. и М. Д. Л. са наследници на М. С. С., починал на 26.10.1988 г. С н. а. №.. .. г. Н. И. П., И. Н. П. и М. С. С. купуват при равни права ливада от шест дка. в землището на [населено място], м. „К.“, при описани съседи. От И. Н. П. е отчужден на основание ЗОЕГПНС част от ливадата с площ 2, 2 дка и е актувата за държавна с АДС от 03.10.1949 г. на основание решение и ПМС по преписка по ЗОЕГПНС № 8448/1948 г. Общината е удостоверила към 10.11.1948 г., че имота е бил извън регулацията, но в обсега на общия градоустройствен план на София. След проведено проучване е установено, че имота съществува във вида, в който е отчужден и е издадена заповед № РД-57-1452/01.12.1994 г. на кмета на Столична община за деактуване на отчуждените 2, 2 дка, като част от нивата от 6 дка. и е изготвена ръчна скица на имота. Частта на М. С. С. не е отчуждена по ЗОЕГПНС. Издадено е удостоверение № ДИ-9400-23/21.02.1995 г., че имота не е актуван за държавен и общински. Извод в същия смисъл се налага и от писмо № 537/1972 г. от М. С. до Председателя на VІІ РНС. О. Мо на отбраната се позовава на Разпореждане на МС № 2637 от 12.11.1951 г., с което са отчуждени частни ниви, ливади и овощни градини - общо 1 151 дка. Това разпореждане не е публикувано, а не е представено и от МО ведно с приложението към него. По делото не се установява въз основа на него да са отчуждени частите от другите двама съсобственици, купили по 1/3 от имота. Съставен е АПДС № 330 от 05.02.2002 г., с който на основание цитираното разпореждане /и други два указа, които са касаели за други имоти/ са актувани общо 1 493, 138 дка. застроени и незастроени площи. В АПДС е отразено, че имотите се управляват от Министерство на отбраната. СТЕ установява, че отчуждения имот е част от купения имот с нот. акт от 1942 г., на место се идентифицира и попада в очертанията на ПИ.. .., който е с предназначение „ливада“ и не е застроен. Установява се, че целия имот.. ..се е използвал като учебен полигон. В целия имот няма никакви съоръжения и никакво строителство.

Въззивната инстанция е приела, че ищците се легитимират по наследство на 2/3 ид. ч., като от наследниците на М. С. имота не е отчуждаван, а от И. Н. П. е отчуждена по ЗОЕГПНС част от имота с площ 2200 кв. м., / което е около 1/3 от площта му/ и за нея е налице основание за реституция по ЗВСОНИ, тъй като имота не е застроен и съществува във вида, в който е отчужден. За неоснователно е преценено възражението на ответника, че имота е публична държавна собственост на основание чл. 2, ал. 2 т. 4 ЗДС – имотите да са предоставени на МО за изпълнение на функциите му. защото статута на имота не се определя от това дали е съставен АПДС, а дали с акт на МС или със закон му е придаден такъв статут, а АДС имат само констатиращо, но не конститутивно действие. Публична държавна собственост са вещите, които служат на държавните учреждения за да изпълняват публичните си функции. За да приеме, че от наследодателя С. не е отчуждена част от имота, съдът се е позовал на чл. 26 и чл. 27 от Закон за държавните имоти отм., /ДВ бр. 40/1950 г./, които изискват отчуждаването да се извърши с решение на МС, като имота се счита отчужден от публикуване на решението в Държавен вестник. По делото няма твърдения и доказателства за публикуване на разпореждането в ДВ. Не е приложен и списък на имотите, които се отчуждават или на лицата, от които се отчуждават имоти.

По първият въпрос - при действие на нормата на чл. 7, ал. 4 ЗДС допустимо ли е съдът да уважи установителен иск за собственост срещу държавата, когато, имотът, предмет на спора е със статут на публична държавна собственост, се твърди противоречие с Р № 168/30.03.2011г. по гр. д.№ 392/2010 г. на І гр. о. и Р № 240/24.07.2012 г. по гр. д.№ 1115/2017 г., ІІ гр. о. По делото обаче не е доказано, че имота е отчужден от С.. Не е представено и решение на МС процесния имот или имота, в който попада да са със статут на публична държавна собственост. Разпореждане № 2637/12.11.1951 г. е да се отчуждят частни имоти, но няма доказателства от С. да е отчуждена някаква част, а и нормата на чл. 7, ал. 4 ЗДС се отнася до забрана за реституция. По ЗОЕГПНС е отчуждена само частта на И. П., но съдът е изложил мотиви защо счита, че тази част е реституирана – тя не е застроена и не съдържа никакви съоръжения и е запазила статута си на ливада, а не на учебен полигон на МО.

С първото от цитираните решения е прието, че новата алинея 4 на чл. 7 на ЗДС/ ДВ бр. 17/2009г./ е израз на засилената защита на публичната държавна собственост и въпреки че е приет едва през 2009г., тестът е израз на по-общата забрана за възстановяване на собствеността върху имоти, които са застроени или върху които са проведени мероприятия на държавата по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, вр. §1в, ал. 1 и ал. 2 на ППЗСПЗЗ, както и на забраната да се възстановява реално по реда на ЗВСОНИ собствеността върху имоти, които след 25.02.1992г. са превърнати в публична собственост на държавата със закон или с решение на МС – чл. 2, ал. 1 и ал. 7 от ЗОСОИ. Тъй като процесния имот не е превърнат в публична държавна собственост с акт на МС или със закон, а и реално не се ползва за нуждите на МО / съставлява ливада/, това решение е неотносимо към спора. С второто решение е прието същото, като е допълнено, че „непредставянето на акт за публична държавна собственост е ирелевантно, тъй като той няма правопораждащо действие“. В случая е представен АПДС, но не е представен правопораждащ акт, с който държавата да е придобила 1/3 ид. ч. от процесните 2/3 ид. ч. и акт, с който имота, в очертанията на който е включена отчуждената 1/3 ид. ч. и фактически отнетата след 1972 г. да е обявен за публична държавна собственост. Фактически имота също не се ползва за нужди на МО, а по предназначение представлява ливада. Затова и второто решение е неотносимо към спора.

Вторият въпрос е „заповедта на административният орган, постановена в реституционното производство по ЗВСОНИ, в която компетентен орган е кмета на общината, обвързва ли държавата“ По този въпрос се твърди противоречие с ТР № 5/2011 г. ОСГК на ВКС. Касатора счита, че въз основа на това тълкувателно решение, съдът е следвало да извърши косвен съдебен контрол на заповед № РД-57-1452/01.12.1994 г. на кмета на Столична община за деактуване на част от процесния имот.

Реституцията по ЗВСОНИ е по силата на закона, а заповедта да деактуване на имота е вътрешнослужебен акт, а не административен акт от категорията на тези, за които се извършва косвен съдебен контрол. При спор дали е настъпил реституционния ефект по ЗВСОНИ, съдът проверява наличието на предпоставките за реституция без оглед на това дали е издадена такава заповед. Съдът е изложил съображения за наличие на предпоставките за реституция на отчуждената част по ЗОЕГПНС, който е останал празен и незастроен и без каквито и да е съоръжения в него. Неприложимо към такъв спор е ТР № 5/2011г. на ОСГК на ВКС.Зи по втория въпрос не се допуска касационно обжалване.

В обобщение не е налице наведеното основание по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5288 от 04.09.2020 г. по гр. д.№ 10574/2019 г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Министерство на отбраната.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: