3ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3429

гр. София, 17.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева ч. т.д. № 2583 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца О. М. Р. против определение № 629/27.06.2024 г. по в. ч.гр. д. № 414/2024 г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което е потвърдено определение № 288/22.04.2024 г. по гр. д. № 283/2024 г. на Районен съд - Оряхово за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск.

С частната касационна жалба се въвежда оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт. Излагат се доводи, че окръжният съд е приложил отменения закон, позволяващ уреждане на гражданскоправни спорове от арбитраж. Развиват се съображения относно качеството на страната като потребител и възможността да бъде разгледан спора във връзка с неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит. Претендира се отмяна на обжалваното определение.

Искането за допускане на касационен контрол се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като не е формулиран от частния касатор материалноправен или процесуалноправен въпрос.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, намира следното:

Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

В случая окръжният съд, за да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска на основание чл. 130 ГПК, е приел, че производството пред районния съд е образувано по предявен от О. М. Р. срещу “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че клаузите в раздел VІ от сключен между страните договор за потребителски кредит П. К. С. от 26.03.2015 г. са неравноправни и недействителни. В исковата молба се твърди, че ответното дружество е завело дело пред Арбитражен съд към Фондация за юридическо развитие, който не се е занимал с неравноправните клаузи и през 2016 г. е осъдил О. Р. да заплати на дружеството общо сумата 8 335,34 лева; през м. декември 2016 г. ищецът е завел пред СГС дело за възстановяване на срока за обжалване и несъгласие със сумата, която е осъден да заплати, но молбата му не е уважена, като към момента срещу него има образувано изп. д. № 377/2017 г. по описа на ЧСИ Р. А.. Според ищеца, промените в ГПК през 2019 г. му дават основание да предяви установителния иск за “преглеждане” на процесния договор за кредит и установяване на неравноправни клаузи в него, като оспорва начисления пакет от допълнителни услуги, начислената такса – възнаграждение по раздел VІ, както и годишния процент на разходите и годишния лихвен процент.

При тези данни окръжният съд е преценил, че в случая нито се твърди от ищеца, нито се представят доказателства да е предявяван иск по чл.48, ал. 1 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение на АС при ФЮР. Споделил е мотивите на районния съд, че в чл. 47, ал. 1 ЗМТА в действащата към момента на постановяване на арбитражното решение редакция са предвидени изчерпателно основанията, на които ВКС може да отмени арбитражното решение. Намерил е, че с оглед на обстоятелството, че арбитражното решение е връчено и не е отменено по реда и в сроковете по чл. 47 и чл. 48 ЗМТА, на основание чл. 41, ал. 1, изр. посл. ЗМТА същото е станало задължително за страните, в отношенията между тях се ползва със сила на пресъдено нещо и подлежи на принудително изпълнение, следователно е налице процесуална пречка по чл. 299 ГПК за разглеждане на предявения иск. Отбелязал е, че ищецът извежда правния си интерес от предявяването на иска единствено с настъпили след сключването на процесния договор за потребителски кредит промени в законодателството. Във връзка с това се е солидаризирал с извода на районния съд, че към момента на сключване на договора, нормата на чл.19, ал. 1 ЗЗП, изменена със ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) чрез добавянето в края на текста “или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП”, е била неприложима.

Настоящият състав намира, че не се обосновава допуск до касация.

Частният касатор претендира допускане на касационна проверка в допълнителните хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на обжалвания съдебен акт с практиката на ВКС, както и на т. 3 от същата разпоредба - от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран от страната материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Изложените доводи представляват оплаквания срещу обжалвания съдебен акт, но не могат да покрият общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол. Това е така, тъй като с оглед принципа на диспозитивното начало в граждански процес по чл. 6 ГПК, касационната инстанция не разполага с правомощия служебно да формулира правен въпрос, ако такъв не е поставен от жалбоподателя, в какъвто смисъл са дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Липсата на обосноваване на общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК изключва необходимостта от обсъждане на поддържаните от страната допълнителни критерии по чл.280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд – Враца.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 629/ 27.06.2024 г. по в. ч.гр. д. № 414/2024 г. по описа на Окръжен съд – Враца.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.