?? ? ? ? ? ?

Р Е Ш Е Н

И Е

№

370

гр. София, 27.04. 2009 г.

В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, трето

гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и

девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Т. М.

ЧЛЕНОВЕ:

А. С.

Е. Т.

при

участието на секретаря Р. И.

в присъствието на прокурора

изслуша

докладваното от съдията Е. Т гр. дело № 1644/2008 година.

Производството

е по реда на чл. 218а, б.”а” и сл. ГПК отм.,

Образувано е по касационна жалба на О. П. срещу въззивно решение №130 от 21.01.2008г по гр. д. № 2649/2007г г. на Пловдиски окръжен съд, с което отменено решението от 07.06.2007г по гр. д. № 2342/ 2006г. на Пловдивски районен съд и по същество е уважен установителен иск за собственост, предявен срещу общината.

В касационната жалба се съдържа искане за отмяна на решението като процесуално и материално незаконосъобразно. Не са анализирани констатираните от вещото лице, техническа експертиза, касадтрални граници и регулационни отраждания за спорния имот. Приложен е института на придобивната давност при положение, че с изричен закон тя е спряна за имоти, които са частна общинска собственост.

Ответниците по касационана жалба В. Н. Л. и Л. Г. Л. са заявили становище, с което оспорват наличието на отменителни основания. О. домогва да изземе и продаде на търг единственото жилище на двамата ищци, посторено още 1952 г и възстановено през 1958г в имот -дворно място в кв. Столипиново, гр. П., отстъпен им от възходящ наследодател и владян от него с начална давност тридесетте години на миналия век,

Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд, ІІІ г. о. приема за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима.

Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Положителния извод за претендираното от ищщите право на собственост по отношение на застроения от същите с жилищна сграда УПИ * в кв. 66 по действащия план на кв. „Д” гр. П.,спрямо О. П., претендираща този имот да незаконно застроен и частна общинска собственост, въззивният съд е изградил предвид безспорния факт, че парцела е бил във владение на В. и Л. Л. от влизане в сила на отмяната на ограничението по чл. 86 от ЗС за срок от десет години. Считано от 01.06.1996г ( ДВ бр. бр. 33/19.04.1996г) до завеждането на иска, датата 21.07.2006г, в полза на Л. е изтекъл полезния давностен срок по чл. 79 ал. 1 от ЗС, макар да се касае за имот, частна общинска собственост,

Крайният извод за въззивния съд е правилен, макар установените по делото обстоятелства да не обуславят направения извод, че с приемнето на ЗОбС имотът е получил статут на частна общинска собственост. Ищците действително са установили придобивно основание по способа на придобивната давност, но не поради това, че в качеството си на собственик на основание чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОбС О. е бездействала срещу владелеца за перода от 01.06.1996г до завеждането на иска, а поради това, че основание имотът да се счита за общински към момента на приемането на ЗОбС през 1996г, не се установява, Касае се за дворище, урегулирано за първи път по плана на кв. „С” гр. П. през 1935г, без за него да е бил отреден парцел ****към този момент вече във владение на физически лица, които считат имота за собствен и са го застроили, Липсата на дворищно отреждане за конкретния имот не сочи на извод същият е бил държавен или „стара общинска мера”, Кадастралната основа към следващия одобрен регулационен план от 1957г отразява именно това фактическо положение, предвид соченото от свидетелите и поддържано от ищците владение на наследодателя им Н. Л. спрямо дворището от 700 кв. застроено първоначално с една жилищна сграда, Показанията на свидетелите и отразените от вещото лице кадастрални данни сочат действителните имотни граници и те са отразени правилно при заснемането, докато през 1960г държавната администрация не предприема едностранни адм. действия, с които по реда на „поправка” на грешка в кадастраната основа, нанася върху имотните граници на пл. № 337 на нов имот №1301 с площ от 400 кв. м., без има основание за това. Към разписния лист новонанесен имот №1301, представляващ кадастрана основа на сегашния УПИ * в кв. 66-нов по действащия план, (виж заключенията на вещото лице К. и приложените комбинирани скици с отразени регулационни промени ), е бил записан като държавен, но от записването не следа извод за публична собственост. Преписката по коментираната от вещото лице служебна поправка на кадастъра не е запазена, но в техически констативен протокол от 28.09.1960г е било отразено основанието за същата: Владелеца Л. „няма документ за собственост за разликата от 300 до 700 кв. м.”

Последиците от липсата на документ, обективиращ титул за собственост, законът не скрепва с основание такъв имот да се счита за държавен и нито при тогава действащия правен ред, а още по-малко понастоящем, публичната власт има правно да го актува при горните предпоставки, Нито при режима на действащите към 1960 г закони, нито понастоящем, благоустройствената администрация има правото служебно и едностранно да нанесе в кадастралната основа имотни граници, които не съответстват на действителните или да нанесе имот, който не съществува, тъй като счита владението му от частни лица за узукапия. Същите действия общината е предприела след заснемането на кадастрална основа на следващия регулационен план, одобрен със заповед №360/1971г, по силата на констативен протокол от 12.04.1975г. Поправката на кадастралната основа е производство, чиято цел е да се отрази вярното фактическо положение при наличие на грешно заснемане, докато в случая по този ред е било нанесено несъответстващо на фактите кадастрално отразяване, по съображения, неотносими към процедура по чл. 12 от ЗПИНМ отм., Невярното отразяване през 1960 е в още една насока – не е нанесена жилищната сграда, построена в имота от В. и Л. Л.,

Към тази незаконосъобразност, допусната от администацията през 1960 г, настоящата администрация на О. П. прибавя и нова, като съставя акт за частна общинска собственост и изнася имота на ищците на публичен търг,

Не се касае за имот, попадащ под ограничителния режим на приетия през 1951г ЗС (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА) във връзка с придобивната давност, нито за имот, по отношение на който да е налице някое от придобивните основания по чл. 2 от ЗОбС, приет през 1996г. След влизане в сила на чл. 86 от ЗС(в. Изв, бр. 92/1951г) имотът е бил актуван като държавна собственост с акт №10254 от 02.03.1976г, но не се установява основание за това. Ето защо касаторът неоснователно се позовава на ЗДЗС (ДВбр. 46/2006г, в сила от 01.06.2006г, изм. ДВ бр. 105 от 22.12.2006г) във връзка със спирането на придобивната давност за общински имоти до 31. 12.2007г, Имота не е отнеман по реда на някои от законите, засягащи собствеността и независимо от действалата обща забрана спрямо придобивната давност за имоти в градовете, същият се явява придобит на оригинерно основание, предвид упражняваното след 1933г и в последствие отстъпеното владение от страна на наследодателя Н спрямо неговия син и съпругата му в спорната част (имот №1301 по плана от 1957г,, съответно №1992 по неприложената регулация от 1971г за кв. 98, парцел **** по плана от 1993г за кв. 60 по плана на гр. П., продължаващо и до момента, като ищците, застроили този имот със жилищна сграда, присъденияват към своето владение и това на праводателя си,

Ето защо като е уважел иска за собственост на дворното място, застроено от ищците, въззивният съд е постановил правилно решение,

С оглед развитата и поддържана от защитата на касатора теза за право на собственост в полза на О. П.следва да се изтъкне, че Законът за общинската собственост не дава основание за експропиация на имоти на граждани, които не разполагат с вещноправен титул, не дава основание да се считат, съответно актуват като частна общинска собственост (виж акт №2351 от 20.09.2005г.) застроени преди повече от седемдесет години градски имоти на физически лица и това е в нарушение на залегнали на Конституцията, развити в ЗДС и ЗОбС включително, основополагащи за правовата държава принципи за гарантиране неприкосновеността на частната собственост.

Предвид гареизложеното оплакванията на касатора за неправилно прилагане на материалния закон и несъобразяване с констатациите на вещото лице по приетата СТЕ, са неоснователни. Съществени нарушения на съдопроизводствените правила, сочещи на касационен повод за отмяна на решението, не са допуснати и крайните изводи на Пловдивски окръжен съд, следва да бъдат споделени,

Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №130 от 21.01.2008г по гр. д. № 2649/2007г г. на Пловдиски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: